Черната седмица няма край: почина уважаван мъж, цяла България го почиташе

Българската академия на науките /БАН/ с дълбоко прискърбие съобщава, че почина акад. Тодор Георгиев Николов, съобщи пресцентърът на БАН.

Акад. Тодор Николов е една от най-ярките фигури в геологическата наука в България. Роден е на 26 февруари 1931 г. в село Варана, Плевенска област. Завършва „Геология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1955 г. През 1960 г. специализира в СССР, през 1968 г. в Сорбоната в Париж, а през 1974 г. в Университета в Дижон, Франция. През 1967 г. му е присъдена степента „Кандидат на геолого-минералогическите науки“, а през 1984 г. – доктор на геолого-минералогическите науки. Избран е за член-кореспондент на БАН през 1984 г., а за академик през 1997 г.

Акад. Николов има дългогодишна научно-изследователска, преподавателска и обществена дейност, и огромен принос за утвърждаването и издигането на авторитета на българската наука и на БАН – у нас и в чужбина. Международното му признание се потвърждава от присъденото му почетно звание „Доктор хонорис кауза“ на университета „Пол Сабатие“, Тулуза, Франция. Член е на редица български, чуждестранни и международни научни дружества и асоциации. Почетен член на Френското геологическо дружество и на Сръбското геологическо дружество, носител на редица национални и чуждестранни ордени и медали, Кавалер на френския орден „Академични палми“.

Акад. Тодор Николов е автор на множество публикации, монографии, учебници, научни статии и студии, с над 1300 цитирания, дългогодишен главен редактор на списание „Доклади на БАН“, автор на изключително интересни и достъпни за широката публика научно-популярни книги – „Дългият път на живота“, „Империята на динозаврите“, „Еволюцията – тази сладка загадка“ и други, които допринасят за популяризирането на българската наука.

С голям авторитет е заемал редица отговорни постове: ръководител на Катедра по палеонтология, заместник-декан и декан на Геолого-географския факултет, заместник-ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, председател на ВАК, председател на Отделението за природо-математически и инженерни науки към Събранието на академиците и член-кореспондентите.

Научните интереси на акад. Тодор Николов са свързани с палеонтологията и стратиграфията, регионалната геология на България, теорията на еволюцията, еволюцията на поведението, адаптацията, кризите и катастрофалните явления, влиянието на орбитални фактори върху геоложкия летопис, палеоклимати и много други.

Изучените от него амонити, намиращи се в горно-юрските и долно-кредните седименти в България, са довели до резултати, които са в основата на съвременната модерна амонитна палеонтология и са безусловен принос в световната наука. Акад. Николов установява и характеризира за първи път в науката 12 нови амонитни родове, които впоследствие са потвърдени и цитирани от чуждестранни учени от целия свят. Научните му трудове са публикувани в България, Франция, Германия, Великобритания, Русия, Швейцария, Украйна.

Под ръководството на акад. Тодор Николов са израснали няколко поколения български учени геолози, предимно палеонтолози и стратиграфи дипломанти, специализанти и докторанти, много от които днес са доценти и професори. В голяма степен заслугата за създаването на съвременната българска палеонтолого-стратиграфска школа в геологогията се дължи на акад. Тодор Николов.

С неговата кончина Българската академия на науките и българската наука губят един голям и достоен учен, с широка култура и ерудиция, прекрасен педогог и обичан учител, оставил след себе си достойни наследници, посочват от БАН.

Опелото ще се състои на 28 март от 14.30 часа в църквата „Света София“.