През 2005 г. при нападение срещу патрул в района на град Хамза (разположен на около 50 км от Дивания, в провинция Кадисия) е убит българският редник Гърди Христов Гърдев.
На 4-ти март жителите на с. Долно Сахране свеждат глави пред паметната плоча на своя земляк Гърди Христов Гърдев, загинал като рейнджър в многонационалните мироопазващи сили в Ирак.
Гърди е роден на 18 май 1974 г. в гр. Казанлък, но семейството му живее в с. Долно Сахране, където всички от дете го знаят като Гошо. Майка му и баща му са работели в „Арсенал” (тогава ОЗ „Фр. Енгелс”). Гърди решава да продължи семейната традиция. През 1992 г. завършва Средно професионално-техническо училище по машиностроене към завода със специалност „Оператор по металорежещи машини” и веднага започва работа.
През есента на същата година постъпва в казармата, в свързочния полк в Нова Загора и става безупречен свързочник и боец. Веднага след уволнението си се връща на работа в завода. Работата му харесва, заплащането е добро. Колегите му от онова време си спомнят за него с най-хубави чувства: „Беше усмихнато и лъчезарно момче, русо и синеоко, винаги усмихнато и много музикално. Пееше хубаво, свиреше на китара.
В работата си – сериозен, сръчен, отговорен, в живота – веселяк и голям купонджия…” Наистина Гърди гледа с оптимизъм бъдещето, очаква много от него, но животът му готви горчиви изненади. На майка му откриват тумор в главата и въпреки уж успешните операции тя остава полу-инвалид. Баба му Мария, на чиято помощ разчита, също заболява и грохва. Баща му отдавна е престанал да се грижи за семейството.
И непосилният товар пада върху плещите на младия Гърди. За операциите, за рехабилитацията на майка му и за лекарствата на двете болни жени трябват много пари. Момчето се претрепва от работа, забравя купоните, няколко години животът му влиза в абсурден за един млад човек режим – сутрин в тъмно тръгва с автобуса за Казанлък, вечер бърза да се прибере на село, за да се грижи за болните. А парите все не стигат.
Взема заеми, връща ги и задлъжнява с други. Накрая, както много млади българи, решава да потърси работа в чужбина. Езиците му се отдават, възстановява бързо говоримия немски и френски език и на два пъти работи в Германия. Не по специалността – като барман и сервитьор.
Връща се в България, но не успява да се справи напълно с финансовите проблеми на семейството си. Тогава предприема рискована крачка – решава да заложи живота си.
Заминава във Франция с намерението да постъпи в чуждестранния легион. Не го приемат. Разочарован, отново работи известно време като сервитьор, за да си купи обратен билет към България. Но не се връща в завода. Потресен е от факта, че в чужбина един сервитьор печели повече от специалист по машиностроене у нас.
И от това, че майка му, която много години е работила в едно от най-печелившите предприятия в града, с най-щедри в миналото социални фондове, не получава от него очакваната и заслужена подкрепа в най-тежкия момент от живота си.
През 2003 г. Гърди постъпва като наемен кадрови войник в Карловска 61-а Стрямска механизирана бригада, а от 1 септември 2004 г. започва да се подготвя в Карловския батальон за рейнджър в Ирак.
Целта му е не само да оправи семейните финанси. Току-що е навършил 30 г, в София го чака любимо момиче и той мечтае да има свой дом, в който двамата да свият гнездо…
Гърди заминава за Ирак в състава на ІV пехотен батальон. И… не се завръща! Той е осмият от 13-те български бойци, загинали там и първият, паднал убит след преместването на батальона от Кербала в Ад Дивания. Често се обажда на близките си. Чува се с тях и в последния ден от живота си – 4-и март. Казва:
„Когато дойде жегата при вас, се връщам. Чакайте ме!” Броени часове след това, картечарят от първи взвод на първа рота от ІV батальон на българската армия в Ирак Гърди Христов е прострелян смъртоносно, участвайки в патрул по южната част на пътя „Тампа”! Българските медии съобщават лаконично, че става дума за „трагичен инцидент”, „плод на случайност”. Истината е друга, но официалното й оповестяване става 4 дни след станалото.
Чак на осми март 2005 г. в-к „Българска армия” съобщава конфузната и шокираща подробност, че Гърди Гърдев е загинал в резултат на „приятелски огън” – т.е бил е погубен от неориентираната стрелба на някой „побратим” от дислоцираната в същия район военна част от армията на САЩ! Гафът е огромен и са взети светкавични мерки той да бъде „замазан” още преди да излезе това съобщение:
Спешна совалка между посолството на САЩ и Президентството на България, набързо посмъртно повишаване на загиналия редник в чин младши сержант (по-късно за втори пътго повишават посмъртно в офицерски кандидат).
На 6 март тялото с останките на Гърди е посрещнато на софийската аерогара лично от Президента Първанов и Премиера Сакскобургготски. На 7 март Общинският съвет в Павел баня обявява Гърди за „почетен гражданин” на общината и взема решение улицата край родния му дом да носи неговото име.
На 8 март с. Долно Сахране потъва в траур. Жените и майките – вместо да се радват на празника си, забраждат черни кърпи и обсипват ковчега на Гърди с първите кокичета, подали главички изпод мартенския сняг. Две болни жени загубват опората си. Едно момиче не дочаква годежния пръстен от любимия си.
Погребват момчето като герой – с военни почести и речи. Като воин, изпълнил дълга си към Родината. „Към коя родина? Тази ли, която се отнася с младите хора на България като мащеха със заварени деца и ги прокужда да търсят хляб и бъдеще в чужбина?” – питат се потресените му земляци.
Други важни събития в Българската история на 4 март.
На този ден през 870 г. е създадена Българската православна църква.
През 1842 г. руският вицеконсул в Галац предава Георги Раковски на румънските власти. В Лондон през 1904 г. Балканският комитет провежда конференция по македонския въпрос.
Българската кауза защитават проф. Иван Георгов и Екатерина Каравелова. На днешната дата през 1914 г., Петнадсетото ОНС одобрява всеобща амнистия в новите земи, присъединени към България по време на Балканската война. През 1942 г. е арестуван Н. Й. Вапцаров.
Година по-късно, през 1943 г. е поставено началото на депортиране на евреите от Беломорието. 4058 души са транспортирани до Лом и оттам на 4 кораба са изпратени до Виена.
На този ден през 2001 г. във връзка с напрежението на Сръбско-македонската граница президентът Петър Стоянов заявява, че България е готова да изпрати военни сили в помощ на Македония.
На днешния ден са родени: Тодор Александров и Теодосий Спасов. На тази дата умира Владимир Зографски – висш духовник, архимандрит.
