Тя ме изостави след раждането, но пораснах и намерих истинско и любящо семейство

Това се случи преди много време. Роден съм на 29 юли 1995 г., но майка ми имала свои планове за живота, без мое участие. Многократно я разубеждавали, но тя пак настоявала на своето и ме оставила на произвола на съдбата.

Разбира се, аз не разбирах това, тъй като бях още бебе. През цялото време, докато бях в дома за малолетни, никой не ме взе и след няколко години се озовах в сиропиталище.

Настъпиха съвсем други времена. Отначало всичко беше наред, но с времето започнах да попадам под влиянието на деца, които вече познаваха семейния живот и знаят какво са татко и мама.

Всеки, разбира се, имаше своя специфична ситуация и причината да попадне в тази институция, но повечето от тях бяха деца от неблагополучни семейства. Винаги сме искали свобода, независимост. Децата често бягаха от сиропиталището, след което се връщаха или ги намираха и връщаха. Аз не посмях, но в един хубав момент приятел успя да ме убеди и все пак избягахме.

Буквално се наслаждавах на тази свобода, но точно до момента, в който ми се дояде и нямаше къде да спя.

След като прекарах първата нощ в някакво мазе, хапвайки някакъв стар хляб, определено реших да се върна. Но приятелят ми ме убеждаваше по всякакъв начин и успя. Предложи да проникнем в една къща и да откраднем храна от там.

Убеден, че няма никой, се съгласих и се заехме с работата. Аз отворих хладилника, а той започна да търси пари, но по някое време една жена излезе от стаята и аз замръзнах пред отворения хладилник в ступор, а приятелят ми успя да избяга. Тя не ми се скара, не се обади в полицията, просто попита с усмивка: „Искаш ли да ядеш?“, В отговор аз кимнах с глава.

Жената ме настани на масата и ме нахрани с истинска домашна храна, от която останах във възторг. Говорихме с нея, скоро съпругът й се събуди. Страхувах се, но той се оказа също толкова добър човек. Дадоха ми стая да спя.

На сутринта пристигнахме в сиропиталището, аз отидох в сградата, а те отидоха при ръководството. След малко ме извикаха при директора. Жената и мъжът й разказаха всичко и когато пристигнах ме попитаха дали искам да живея при тях. Разбира се, бях много развълнуван, но отговорих с да)))

Времето минаваше, радвах се на живота. Както се оказа, появи се и по-голям брат с появата на това прекрасно семейство. Записах добро училище, където намерих много приятели, накратко всичко ми се получи и най-накрая изпитах това чувство, наречено родителска любов.

Днес вече имам жена, две дъщери и син, добра работа.

Давам двойно на родителите и семейството си цялата любов и грижа, която те ми дадоха. Дори не мога да си представя как можеш да оставиш собственото си дете, какво трябва да има в главата на човек, който е стигнал до това.

Сега при нас всичко е наред и съм много, много щастлив!!!