Трагедия! Напусна ни най-изтъкнатият ни писател

Почина Стоян Бойчев, един най-добрите съвременни български белетристи. Тъжната новина съобщиха от Съюза на българските писатели.

Стоян Тодоров Бойчев е роден на 16.12.1927 г. в село Вонеща вода, Великотърновско. Учи в родното си село до четвърто отделение, завършва прогимназия в село Шилковци /Еленско/, гимназия в гр. Елена и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Завършва и офицерска школа в Русе.

През 1954 г. постъпва като заместник-директор в Школа 22 за минни кадри в Перник, където по-късно става директор. В Перник прекарва значителна част от живота си – четвърт век. Продължително време е на щат в групата писатели към Министерството на народната отбрана и създава запомнящи се творби на военно-патриотична тема. Автор на повече от 20 книги – романи, повести и сборници с разкази, сред които:

„Неспокойни дни“ (повест, 1966), „Белият път“ (роман, 1974), „Топла есен“ (новели, 1975), „Глад“ (1979), „Дъждовно време“ (новели, 1979), „Горчива трева“ (роман, 1981), „Зарасли пътеки“ (разкази, 1982), „Иваново възшествие“ (разкази и новели, 1985), „Милост за грешните“ (1986), „Пазач на наблюдателница“ (новели, 1986), „Звънарят“ (роман, 1986), „Достоверна приказка“ (избрани разкази, 1987), „Холандско лале“ (1989), „Росни капки. Малки разкази и случки“ (за деца, 1990), „Омайно биле отровно“ (роман, 2006), „Златното ведро“ (роман, 2006), „Мъниста“ (миниатюри, 2008) и др.