Той си купи бучка „сирене от три лева“ и „един вчерашен хляб от 45 ст.“ Познах го, този старец ми беше учител

В нея се разказва за възрастен мъж, изоставен от всички.

Ето какво пише Георги Георгиев, който се среща с него случайно:

Той си купи бучка „сирене от три лева“ и „един вчерашен хляб от 45 ст.“

Познах го още щом влязох в магазина. Бил ми е учител.

Не съм го виждал четвърт век, но ми се стори, че почти не се е променил. На касата бях зад него и наведох глава,за да не ме познае, някак притеснен. Беше си заключил колелото до моето и когато излязох, се заприказвахме.

Помнеше ме, помнеше и брат ми. И… близо час разговор. Пенсионирал се е преди десетина години. 325 лева пенсия за 40 години даскалство. Има син и дъщеря , отдавна заминали за Германия.

В началото не му тежало много, говорили по телефона и по скайп, но когато довели внуците му и осъзнал, че трудно се разбира с тях,защото почти не говорели български,му дотежало.

Сега все по рядко ги пита дали ще си дойдат, защото го е страх, че наистина може да се приберат. „Този град умира, тази държава умира, старите хора мизерстваме , но ми е жал за младите!“ Този човек, когото съжалих, всъщност съжаляваше мен. За това, че живея в родината си.“