Тази неделя е свят празник! Какво в никакъв случай НЕ трябва да се прави на Месни Заговезни!

Празничната трапеза

Основен елемент на празника е вечерята, която събира цялото семейство. На масата задължително присъстват:
 Печено месо – традиционно се приготвя печено свинско, пилешко или друго месо, защото това е последният ден, в който може да се консумира месо преди поста.
 Баница или пита – домашно приготвени, често с яйца и сирене.
 Вино – червеното вино символизира кръвта Христова и се консумира в умерени количества.
 Зеленчуци и салати – за баланс с месните ястия.

След Месни Заговезни започва подготовката за следващата голяма неделя – Сирни Заговезни, когато млечните продукти също се изключват от менюто.

Гостуване на близки

Вечерта на Месни Заговезни е обичайно семейства и роднини да се събират за обща трапеза. Гостуването е израз на уважение и заздравяване на семейните връзки.

Подготовка за поста

След Месни Заговезни православните християни започват постепенно да се настройват за предстоящия Велик пост. Това не е само хранително ограничение, но и време за духовно пречистване, покаяние и добри дела.

Заговяване

Самото име „Заговезни“ идва от думата „заговявам“, което означава започване на пост. През седмицата след Месни Заговезни месото вече не се яде, а се консумират предимно млечни продукти.

Палене на огньове и кукерски игри

В някои региони на България Месни Заговезни се отбелязват с паленето на огньове, около които хората играят и прескачат за здраве. В същото време се провеждат кукерски игри, при които мъже, облечени в страховити маски, гонят злите сили, за да донесат плодородие и берекет.

Какво не бива да се прави на Месни Заговезни?

 Не се правят сватби и годежи – смята се, че периодът на поста не е подходящ за такива тържества.
 Не се започват нови начинания – народното вярване гласи, че нещо започнато на този ден няма да има успех.
 Не се яде месо след празника – след вечерята в неделя месото вече не е позволено до Великден.

Месни Заговезни е празник, който носи семейна топлина и подготвя християните за един от най-големите периоди на духовно израстване – Великия пост. Това е време на равносметка, благодарност и сплотеност, когато традициите и вярата вървят ръка за ръка.