Константина Георгиева е в свои води в мъжкия свят на мореплаването. Тя е на 31 години и е втори помощник-капитан на голям круизен кораб.
Половината част от годината прекосява морета и океани в компанията на екип от различни националности.
“Отговорностите на втория помощник-капитан са много сериозни, но когато обичаш това, което правиш, то е удоволствие“, казва Константина.
В продължение на месеци тя е далеч от родината, защото пътува с лайнер в Карибско море, акостира на екзотичните острови там или където я отведат правилата на договора с престижна американска компания. Ежедневието е натоварено, работи по 10 часа на ден без почивка.
В нейните спомени остават всички морски истории, които той разказва – така случки от държавите, които е посетил, остават в съзнанието й.
Романтиката и приключенията се преплитат, тя си представя всички като приказни герои и не ги забравя години наред. Той отдавна не е между живите, но на Константина още липсват дългите им разговори. Жалко, че не може сега да види любимата си внучка в униформа с пагон.
Младата жена първо завършва “Международни икономически отношения“ в Икономическия университет във Варна. Още на втората година обаче усеща, че това не е нейното поле, но не се отказва. С времето усеща, че морската професия е това, което я привлича най-много, и постъпва във Висшето военноморско училище със специалност “Корабоводене“.
Вече знаех – тръгна ли веднъж, крачка назад няма
Първият ми стаж беше на ветроходната баркентина “Калиакра“, след което започнах в престижна японска компания на автомобиловози. Не беше лесно да я намеря, търсенето продължи дълго, много компании затваряха врата пред мен и любезно ми казваха: “Не взимаме жени за тази позиция“, спомня си младата жена. Мечтата на Константина е да отиде на круизен кораб, но не намира достатъчно информация. Затова в началото на кариерата си се качва на товарен кораб като кадет.
“Пътувах по целия свят – Бразилия, Аржентина, Япония, Европа – навсякъде“, допълва тя, предаде „24 часа„. Момичето и до ден-днешен е благодарно за предоставената възможност, а и Япония е била едно от местата, откъдето нейният дядо е тръгнал и до последно е мечтаел да се върне. Така завършва необходимия 12-месечен стаж, преди да получи правоспособност за вахтен помощник-капитан.
Не след дълго мечтата се сбъдва и след няколко интервюта за американската круизна компания тя заминава за САЩ, където се качва на огромния кораб от 110 хил. тона с 1180 души екипаж. След като натрупва опит, тя е промотирана за втори помощник-капитан.
Третият помощник отговаря за комуникацията, а вторият – за навигацията и управлението на кораба. Той изготвя маршрута съобразно метеорологичната обстановка, дълбочината на водата, приливно-отливните течения и указанията на капитана.
С други думи – Константина прави така, че 300-метровият кораб да пристигне безопасно до зададената дестинация. Поддържа навигационна вахта два пъти дневно по 4 часа всеки ден.
В последните години корабоплаването е силно фокусирано върху опазване на околната среда. Следователно допълнително задължение на втория помощник-капитан е техническото обезпечаване на дейностите, свързани с това.
“Отговорността е много голяма, но когато си наясно с правилата и процедурите, нещата са лесни“, казва Константина. Офицерският състав се радва на някои специални привилегии, една от тях е достъпът до всички зони на кораба.
Те могат и да слизат на брега, ако има достатъчно време за това. Константина вече не брои държавите, които е посетила. При първа възможностби желала да отиде до Австралия, Аляска, Бермуда и други вълнуващи дестинации по света, които все още не е виждала.
“Има място за нас – жените, в тази професия, тя не е свързана с тежък физически труд, а с голяма отговорност и динамика. Нужни са способност за бързо вземане на решения, воля и умения за работа в екип“, разказва младият помощник-капитан.Въпреки че не е лесно да си далеч от близките, Константина вижда щастието като баланс – разбира се, ако имаш до себе си човек, който те разбира и те приема такъв, е лесно.
Мечтае да акостира круизен кораб на Морската гара във Варна, но той трябва да не е от най-големите, за да може да влезе в залива.
Константина е участвала в акции по спасяване на пасажери или колеги, които се нуждаят от спешна медицинска помощ. Това се налага понякога, въпреки че круизните кораби са оборудвани с високотехнологична медицинска апаратура и на борда им работят квалифицирани специалисти.
“В такива ситуации подхождаме към най-близкото пристанище или организираме хеликоптерна операция с цел спасяване на човешки живот. Аз лично съм участвала и съм горда, че всеки път успяваме да ги организираме бързо и ефективно.
Спомням си случай, когато се бяхме насочили към един красив остров, до който само нашите кораби имат достъп. Тогава един от пасажерите получи сериозни здравни усложнения. Бяхме далеч от бреговете на САЩ.
Капитанът нареди да се отправим към най-близкото пристанище, където бе възможно екип от специалисти да окажат помощ в такава ситуация. Корабът тръгна към Маями с възможно най-високата скорост.
Пристигнахме навреме, медицинските екипи чакаха на пристанището със специализиран транспорт и поеха пациента, след което потеглихме към нашата първоначална дестинация. Всички много се радваме на щастливите развръзки.
Трудно е човек, който не е бил в подобна ситуация, да усети чувството, когато разбереш, че всички усилия са увенчани с успех“, разказва варненката.
Случва се екипажът да окаже помощ на малки ветроходни кораби и рибарски лодки, попаднали в лоши метеорологични условия. Възхитително е, когато толкова добре подготвени хора организират спасителна акция да окажат помощ на бедстващи в морето.
Пасажерските кораби са избирани с приоритет, когато е необходима операция по оказване помощ на бедстващи плавателни съдове.
Извън работата Константина оценява красивите страни в професията си – гледките, които я зареждат, винаги нови, неповторими, изненадващи. Всеки изгрев, залез, облак в небето и играта на делфините пред носа на кораба са различни по своему.
