Спомени от соца: Фиш за заплата от 1989 г. разбуни Мрежата

Животът на няколко поколения българи е бил и продължава да бъде белязан от противопоставянето между преди и сега.

По времето на Соца и през Демокрацията. По времето на Тодор Живков и по времето на демократично избраните ни лидери.

Това противопоставяне няма край, няма и да има, съобщава Glas.bg. И хората сравняват всичко – като се започне от цени, начин на живот, свобода, та се стигне до мандарините и бананите.

Една такава съпоставка – този път на заплатите, направи мъж от Варна, който нарече своя пост в социалните мрежи ВРЕМЕ ЗА ИСТИНИ. Предлагаме ви го без редакторска намеса:

„Това е фиша за заплата на майка ми от юли 1989 г. Тогава тя работеше като фризьорка във Варна в държавно предприятие.

Заплатата й чисто е била 210,19 лв.

„Запорът“ от 30 лв. е изплащането на апартамента, който тя погасяваше към държавата.
Удръжката от 26.11 лв. е застраховка женитба, която тя беше сключила за мен. Парите ми бяха изплатени по мое желание по-късно.

За какво стигаше тази заплата:

Тока беше няколко стотинки на киловат/час – всички се отопляваха на ток.

Водата беше също няколко стотинки за кубик.

Цената на билет за градския транспорт беше 6 ст., разговор по телефон от уличен автомат 2 ст., една баничка беше 30 ст., киното беше от 20 ст до 50 ст.,

бензинът беше под левче. За нова кола – лада или жигули – се чакаше по 10 -15 години, но пък москвичи и запорожци имаше свободно.

Полските фиати бяха най-скъпи. Една мешана скара в ресторант Евсиноград в центъра на Варна беше 3,20 лв., с ракията и салатата стигаше около 5 лв. Хляба в магазина беше 30 ст.

Семействата почиваха поне веднъж в годината – на море. Една карта от предприятието за един човек за 14 дена струваше на работника между 17 и 22 лв.

Имаше развита туристическа дейност във всички градове, което даваше възможност за походи в планините с нощувки в хижи за почти без пари.

Можеше да пътуваш на екскурзия във всяка страна от социалистическия лагер, но излизането в Западния свят беше изключително трудно.

Почти всяко семейство имаше виличка, лозе или къщичка в близко село.

Червена буржоазия имаше – и тя беше в партийния елит. Това беше дразнещо и отблъскващо.

От друга страна престъпността беше много ниска.

Данъците пък бяха смешно ниски. Да се чудиш как сме оцелели без ДДС, тол системи, винетки и всякакви други грабежи като тези, които търпим от днешната държава.

Здравеопазването беше на ниво и беше напълно безплатно.

Образованието също. А за високия му статут е давала оценка и Маргарет Тачър.

Имахме стойностни космически разработки.

Спорт на световно ниво.

Не живеехме богато, но държавата беше социална и макар че хората бяха жлъчни към властта, бяха спокойни и можеха да пуснат децата си сами на училище.

В онези времена ако имаш достатъчно силни връзки можеше да стигнеш далече. Днес „достатъчно силните връзки“ могат да ти помогнат само в избора на екип в болницата, за да не умреш на операционната маса поради нелепа грешка.

В т.нар. „тоталитарен режим“ България просперираше, а сега се разпада поради бандитизма по най-високите етажи на властта. А народът измира или се евакуира в чужбина, за да се спаси.

И този режим на държавно управление чрез геноцид се подкрепя от евроатлантическите ни съюзници.

Това е истината, разбирайте ме както искате. Красимир Симеонов“