Семейството и близките му го зарязаха, но в моето сърце имаше място за съученика на сина ми! Трогателна история

За първи път видях Рони на 9-ия рожден ден на сина ми. Евгени беше поканил няколко свои съученици, за да отпразнува рождения си ден. Празненството включваше кино и после поканих момчетата на пица. По пътя към дома, децата обсъждаха прекрасната вечер и любезно ми благодариха за приятното време.

Усмихнато им отговорих, че всяка майка обича детето си и би направила всичко, за да бъде то щастливо. Но неочаквано един от момчетата тихо прошепна: „Не всички майки са като вас. Моята майка не ме обича, затова си тръгна от мен. „Когато чух това, имах силно усещане, че сърцето ми ще се пръсне на малки частици.

На другия ден разпитах учителката на сина ми и от нея разбрах, че майката на Рони е алкохоличка и наркоманка и е лишена от родителски права. Момчето живееше с баща си в дома на новата му жена, а тя не обичала деца.

В жилището й има само едно легло, затова се налага да спи на земята. Много често двамата зарязвали Рони сам, а те скитали до сутринта по кръчмите. Няколко дена по-късно, на връщане от работа, случайно минаха край училището и на стълбите видяха Рони да стои сам. Беше доста късно и учебните часове отдавна са приключили.

Спрях колата и питах момчето, защо не си у дома в тази час, а стое сам на стълбите. Рони отговори, че чака баща си да го прибира, но най-вероятно той отново е забравил за него. Шокирана прибрах момчето в колата и го закарах до дома му. По пътя му купих две сандвича, защото видимо момчето беше много гладно. Оттогава всеки ден заедно с моя син прибирах и Рони от училище. Давах му да вечеря, проверявах домашните му, после го изпрати до тях.

След по-малко от една година баща му ме попита мога ли да приема сина му „за известно време“. Новата му жена си намерила друг и сега Рони и баща му нямали къде да живеят. Няма проблем! Аз съм самотна майка, но домът ми е винаги отворен за гости.

Няколко часа по-късно бащата на Рони му донесе багажа в един чувал за боклук – това беше всичко, което нещастното дете имаше. От този момент станах приемна майка на момченцето. Аз съм тази, която го отгледа. Грижех се за него като мой собствен син, бдях по цели нощи, когато той боледуваше, ходех на родителски срещи, водех го на кино и концерти…

Днес моят осиновен син е на 19 години и е прекрасен младеж. Завърши гимназия с отличие, после влезе в колежа и получи стипендия. Но най-хубавото е, че той е страхотен човек: весел, интелигентен, любезен и любящ. Обичам го така, както обичам моя роден син!