2023 година може да се окаже в топ 3 на най-топлите, откакто има метеорологични изследвания. Това обясни пред „Телеграф“ климатологът проф. Георги Рачев.
Той уточни, че метеослужбите във Великобритания и Испания вече са потвърдили, че изминалото лято е било най-горещо. Според експертите това се дължи на дългото задържане на високи температури и липса на валежи.
„Затова е интересно какво ни очаква тази година. Ако тази тенденция се запази, а ние боравим с научни факти, 2023 година ще бъде много топла в глобален мащаб“, каза климатологът. Той изтъкна, че у нас най-сетне беше прекъсната серията от топло и безвалежно време, което продължи около месец.
„Нямаше дъждове отдавна, в планините беше топло. От 40 години насам не си спомням по това време на годината положението да е било толкова тежко. Това, че беше топло на Йордановден и Ивановден, не е толкова страшно, нито е рядко срещано. Страшното е, че няма сняг“, каза Рачев.
Статистиката сочи, че аномалията продължава и декември е бил 3,3 градуса над нормата, а същият месец през 2021 година е бил в топ 3 на най-топлите от 30 години насам. Първата десетдневка на януари пък е с 6-8 градуса по-топъл от обичайното.
„Това не се среща често, но например зимата на 2006-2007 година завърши с 10 градуса над нормата. Имам предвид сумарно – декември, януари и февруари. 2016-а температурата е с 1,5 градуса по-висока.
Ако тенденцията на затопляне продължи с 3,5-4 и през февруари, може да се окаже, че това е най-топлата зима от 40 години насам. Но определено януари ще е топъл“, каза още Рачев.
Той обаче отчете, че липсата на сняг има както негативи, така и позитиви. Проблемът е предимно за туризма ни. Това обаче се отнася и за Балканите.
„Дори в Алпите нямаше сняг, десетки курорти бяха принудени да затворят пистите си. В Западна Европа снежната покривка като цяло е нетрайна, температурите бяха много високи и те са продължение на уникално сухото лято, което имахме“, каза климатологът.
Спекулации
Според него вече има много спекулации във връзка с климатичните промени. Така например се изтъква, че миналата година не е била добра за селското стопанство в цяла Западна Европа поради засушаването. Климатологът обаче изтъкна, че някои трайни насаждения, дори етеричномаслени, са дали много добра реколта. Гроздето също е било качествено, макар и не толкова изобилно.
„Така че икономическата оценка на времето от агрометеорологична гледна точка е трудна задача и тези процеси трябва да се анализират внимателно. В момента газохранилищата в Европа са пълни 84,5%, при 70% нормална запълняемост за това време на годината. Мои приятели споделят дори, че не могат да изгорят дървата, които са купили за зимата, заради топлото време. Всичко това дава възможност на Европа да се съвземе от тежките икономически последствия заради войната“, каза Рачев.
Според него всичко това показва много по-голям икономически позитивен ефект, отколкото загубата на няколко милиона тона пшеница или царевица заради сушата в Западна Европа.
„През последните години имаме много добра зърнена реколта – почти 6 млн. тона. Слънчогледът е 2 млн. тона, а царевицата е 2,5 млн. тона. Така че времето не е катастрофално лошо. Смятаме, че е така, защото го сравняваме с предишни години“, обясни проф. Рачев.
Той обаче припомни, че през 2017 година около Йордановден в продължение на 120 часа максималната температура у нас не е надвишила -10 градуса. „Имаше студ и мъгла, във въздуха миришеше на всичко, което можеше да се гори. Така че 2017 година януари беше култов, защото завърши с 4 градуса под нормата. А сега, когато малко паднат температурите, се оплакваме, че е студено“, каза климатологът.
Той разкри и друг любопитен факт – че вече у нас се налага солунски тип зима – с по-меко време, но по-дъждовно. Снегът е все по-рядко и не се задържа за сметка на дъждовете. Температурите пък са по-високи, а такива под -15 градуса са изключение и ако има такива, са краткотрайни.
„Вярно е, че няма как климатът ни да е точно като в Солун, защото той е на брега на топлото море и сняг не се задържа, но е факт, че става все по-топло, особено през зимата и лятото, и имаме сходства“, каза Рачев. При преходните сезони обаче има друга тенденция – най-голямата снежна покривка през зимата се измества в края на март.
„През пролетта температурите са по-ниски от обикновено. Изминалият март беше много студен, а през април се редуваха сняг и дъжд, все едно имахме типичен зимен месец. А сезонът в планините продължи дори след Великден“, обясни климатологът. Той заяви, че сега би трябвало снегът да напълни язовирите, за да може да има снеготопене през пролетта и съответно вода за лятото.
Феноменът Ла Ниня затихва
Освен че затоплянето е факт, през последните три години имахме един феномен, обратен на топлото течение в тихия океан Ел Ниньо.
„Три поредни години на мястото на топлата вода се беше настанила Ла Ниня – обратната фаза на Ел Ниньо. Температурата на водата беше с 1-2,5 градуса по-ниска от обичайната. Това означава едно охлаждане на приземния слой на атмосферата, което води до понижаване на глобалната температура“, коментира проф. Рачев.
Учените очакват Ла Ниня да се изтегли през март, тъй като имало научни данни за това. Вече се наблюдава затихването й, а това ще доведе до допълнително загряване на приземния слой въздух.
„Това ще сложи край на охлаждането, което наблюдавахме през последните три години, и температурите ще тръгнат още нагоре“, каза още проф. Рачев.
