Последните думи на Калин Терзийски ПРОНИЗВАТ: Никой не иска да умре, но се налага

Калин Терзийски е предчувствал смъртта си. В това са убедени негови близки и приятели, потресени от трагичната вест за кончината му, пише Intrigi.bg.

„Вчера, на 22.01 в 20 ч почина моят брат Калин Терзийски. Една измъчена, но велика душа напусна мизерния ни свят. Тук беше тясно за него, дано небето го побере“, съобщи преди минути неговият брат Светослав Терзийски.

Че е усещал своя края, личи и от последния му пост, само седмица преди смъртта му – история за умиращ негов близък, разказана в типичния самобитен стил на писателя.

„Тате Кольо лежеше болен. Аз отидох в дома му да го гледам. Имаше нещо там – рак, и май чакаше да умре. Никой не иска да умре, но се налага… Ходехме в диспансера и сядахме на пейките да чакаме. Чели ли сте Реймънд Кървър? Не сте. Хубаво. Та седяхме, той държеше бастуна си и казваше: Я отиди за едно капучино. И аз отивах, и той казваше – разкошно е. После се влоши и умря. Беше в ръцете ми. Случват се и такива неща.“

Това са последните думи на Калин Терзийски в социалните мрежи: „Никой не иска да умре, но се налага… Случват се и такива неща“. Сякаш е искал с тях да утеши близките си да гледат по-простичко на смъртта му.

Въпреки че бе обичан от хиляди, Калин често се чувстваше неразбран, а най-голямата му болка си остана дъщеря му, с която имаха хладни отношения. По думите му неговият труден характер и бохемски живот са издигнали стени помежду им. Немалка роля е изиграл и алкохола, за който Терзийски говореше открито: „Алкохолът не е удоволствие, той е анестезия. Когато душата те боли твърде много, търсиш начин да я приспиш. Опитът да изкорениш порока е всъщност опит да се завърнеш към живота, но понякога животът е твърде груб“.

Калин Терзийски е роден през 1970 г. в София, по образование е лекар психиатър, а от 2000 г. се посвещава изцяло на литературата и сценариите. Автор е на разкази, поезия и романи, сред които автобиографичния „Алкохол“, в който преплита личния си опит и практиката си като психиатър. Участва активно в литературни и телевизионни проекти и е сред разпознаваемите имена в съвременната българска култура.