Големият актьор Иван Иванов ни напусна на 31 януари на 72-годишна възраст. Кинолегендата издъхна в панагюрската частна болница, където два дни преди кончината си бил приет в кардиологичното отделение, защото се почувствал зле. Причината за кончината му е масивен инфаркт. Въпреки неистовите усилия на лекарите те не могли да го спасят. В последните му мигове голямата му любов и негова съпруга Петя Силянова е била плътно до него.
Именно тя е потърсила медицинска помощ за актьора, след като му прилошало в дома им в панагюрското село Оборище.
В последните години двамата живееха в уединение в уютната си къща там. Поклонението пред най-голямата звезда на българското кино е било в събота в любимата му църква в Панагюрище. Актьорът бил погребан в село Оборище, както приживе той пожелал. Присъствали са само най-близките му хора. Президентът Румен Радев е изпратил съболезнователен адрес до опечаленото семейство. „Завладяващото актьорско майсторство в изиграните от Иван Иванов роли, както и поезията и прозата му вече са част от наследството на българската култура“, пише в словото на държавния глава.
Най-съкрушена от загубата му е неговата съпруга – известната актриса Петя Силянова.
Двамата неотдавна отбелязаха 40 години от сватбата си. Актрисата бе плътно до кинолегендата и в двата му най-трудни житейски периода – сблъсъците с рака. Припомняме, че звездата от „Всичко е любов“ пребори онкологична диагноза на гърлото през 2012 г., когато се подложи на операции и терапии и успя да надвие заболяването, но загуби гласа си. През 2022 г. стана ясно, че диагнозата се е завърнала при него и той отново е претърпял операция и лечение, които били успешни. Съсипани след смъртта му са и децата му. Иван Иванов има голям син Георги от първия си брак с медицинска сестра, която отдавна живее в чужбина.
Георги е съдия по професия, семеен с едно дете. Вторият му син, плод на любовта му с Петя Силянова – Стефан, известен с рапърския си псевдоним Уош МС, и приятелката му Поли го дариха с внук Иван-младши през пролетта на 2022 г. Внуците бяха голямата гордост и щастие за великия артист, който в последното десетилетие се бе посветил на градинарство, отглеждане на животни и дребни ремонти по къщата си в Оборище, която наричаше „Дом за отдих и култура“.
Публиката винаги ще го помни като влюбения бунтар Радо от „Всичко е любов“, който го превърна в киноидол, всички ученички бяха влюбени в него, а режисьорите се надпреварваха да го снимат.
В живота бе мъжкар, човек с изключителна чест и достойнство, презиращ фалша и светската суета. Иванов, който в разцвета на кариерата си снима по няколко филма годишно, приема тежко критичните за българското кино години след Десети, когато не се снима почти нищо. През последните десетина години актьорът почти не се появяваше на публични прояви. „Тук, на село, съм щастлив. Както казвам, животните, дори козите ме вълнуват повече от киното. Нямам какво повече да правя. То е направено. Повече не може. Имам своето самочувствие, че добре съм си свършил работата“, сподели преди време Иван Иванов.
Цялото село Оборище скърби за актьора, когото всички живеещи там дълбоко уважавали. Топли чувства местните хранят и към съпругата му Петя. Признават, че не знаят дали тя ще има сили да остане да живее в къщата им там, пълна с толкова сантиментални спомени. Женят се през 1982 г. в Созопол. За 4 десетилетия брачен стаж с Иван не се разделят нито веднъж. В семейния им живот липсват скандали, свади и изневери. Двамата се запознават като младежи, докато следват заедно във ВИТИЗ при проф. Димитрина Гюрова. Първо били близки приятели, които учели заедно етюди и роли, а после пламнала и любовта им. В ІІІ курс репетирали заедно изпитния спектакъл „На дъното“ на Максим Горки, когато избрали Иван за ролята в култовия филм „Всичко е любов“ (1979) на Борислав Шаралиев по сценарий на Боян Папазов, който го превръща в мегазвезда и секссимвол. Там му партнира Янина Кашева. „Напих се преди любовните сцени във „Всичко е любов“ и заспах. После на няколко пъти пробвахме любовните снимки с Янина Кашева, докато най-накрая ни се получи химията. Но никак не беше лесно“, признава преди години актьорът.
След като става тотален киноидол с ролята на Радо, следват още хитови филми с негово участие – той играе Асен в „Лавина“ (1982), Вас/Христо в „Комбина“ (1982), Траян в „Мярка за неотклонение“ (1983). Снима се във филми на режисьори като Борислав Шаралиев („Борис I“, 1985), Зако Хеския („Нощем с белите коне“, 1985), Иван Андонов („Мечтатели“, 1987) и др.
Иван Иванов става актьор по чиста случайност
. Завършва техникум по механотехника с ниска диплома, заради която не може да влезе нито география, нито в Школата на МВР в Симеоново, нито право, каквито желания имал. Известно време бил радист на софийското летище.
С приятеля му Славчо Миленов давали нощни дежурства. Тъкмо покрай него Иван стигнал до ВИТИЗ. Славчо кандидатствал два пъти актьорско майсторство, но го скъсали. Той обаче не се отказал и на третия път го приели. „Щом Славчо влезе, значи и аз ставам“, казал си Иван. Взел материалите на приятеля си и кандидатствал почти на майтап през 1974 г. Приели го от раз и през 1979 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Димитрина Гюрова. Играл е и на сцените на Народния театър за младежта (1979-1981) и Военния театър (1981-1983).
„Драмата на всички поколения е да не осъзнават, че са човешки същества. За да видиш другия до себе си, трябва ти самият да си буден. Буден ли си, виждаш красотата наоколо. Всеки човек е красив. И това трябва да се знае“, казваше Иван Иванов.
