Паника в цяла България: ЕС забрани домашния добитък! Тръгват отряди по къщите, а глобата е 10 бона!

Според публикация на сайта suprotiva.eu „хайки от Европейския съюз (ЕС) тръгват по домовете на хората, за да им отнемат кравите, прасетата и кокошките“. Публикацията е публикувана и в bgprevedi.com, както и в групи във Фейсбук. 

Съобщението е в телеграфен стил и гласи: „ЕС забранява домашния добитък! В България тръгват отряди по къщите и дворовете да махат добитъка!“.

След това предупреждение има и обяснение: „Заповедта е дадена с целта да се предпазим от глобалното затопляне! Забранява се гледането на домашни птици, крави, прасета и други!

Забранява се създаването на домашни яйца и мляко! Забранява се създаването на домашно сирене и кашкавал!

От 1 юли започват хайките! Глобата ще е от 10 000 лева, ако не спазвате забраната!“.

Твърдение: ЕС забранява отглеждането на домашен добитък като мярка срещу глобалното затопляне

На всеки, запознат дори повърхностно с принципите на работа на Европейския съюз, е известно, че ЕС няма компетенции да забранява, иззема собственост или налага глоби на територията на страна членка. Решенията в Евросъюза се вземат общо от държавите, след което всяко отделно правителство се заема с прилагането им, като има механизми, с които да се проследи дали се изпълняват.

Механизмите по никакъв начин не включват налагане на глоби, особено на частни лица.

Информацията за вземането на решения в ЕС и механизмите за прилагането им е общодостъпна.

Европейският съюз е международна организация, изградена върху набор от общи правила и политики, договорени от неговите държави членки. ЕС разчита на държавите членки да признават общите правила, за които са се договорили.

Той се състои от няколко институции, но има четири основни, които работят по изготвянето на закони. Еврокомисията подготвя и инициира законодателни актове, а Съветът на министрите и Европейският парламент трябва да одобрят законодателството. Европейският съвет се занимава с по-чувствителни въпроси като външната политика и политиката на сигурност.

В ЕС са разработени различни инструменти за мониторинг и правоприлагане с цел да се гарантира, че държавите членки спазват приетите закони. След приемането на даден закон, държавите членки са длъжни да го приложат на своята територия. Европейската Комисия действа като надзорен орган.

Тя наблюдава държавите членки, за да се увери, че те прилагат законодателството по навременен и ефективен начин. В противен случай Комисията може да започне официално производство за нарушение срещу тях.

Също така гражданите и корпорациите могат да подават жалби до Комисията, ако смятат, че дадена държава членка не е спазила правото на ЕС. По същия начин Европейският парламент може да инициира петиции.

След което се случват следните неща: държавата членка на официално известие от Комисията, в което се изисква подробна информация за техния опит с настоящия проблем със спазването на законодателството. Ако държавата-членка държавата не отговори или Комисията счете отговора за незадоволителен, тя може да издаде мотивирано становище – това е официално искане, изпратено до държавата членка да се съобрази с правото на ЕС.

В него се представят всички начини, по които Комисията смята, че държавата членка не е спазила изискванията, както и срок, в който държавата членка трябва да реши проблема. Ако обаче държавата членка все още не се е съобразила, Комисията може да заведе дело в Съда на Европейския съюз.

Ако Съдът на ЕС се произнесе срещу държавата членка, но тя все още не спазва закона, Комисията може да започне процедурата за нарушение отначало. И този път на държавата членка може да се наложи да плати глоба. Както се вижда, от нарушението до глобата трябва да бъде извървян дълъг път от процедури и преписки.

По-подробно за начина на вземане на решения в Европейския съюз може да се прочете тук.

От изброените принципи на работа и механизми става ясно, че ЕС не може да забранява или разрешава на територията на страните членки. Нито Европейският съюз, нито която и да е от институциите му, има право да глобява на ръка гражданите на някоя от държавите в ЕС.

Колкото до твърдението, че въпросните „мерки“ се предприемат срещу глобалното затопляне, в Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС за 2023-2027 г. е вписано, че:

„Едрият рогат добитък в ЕС намалява; между 2010 и 2020 г. – с 2%. Допълнителните действия в плановете за намаляване на емисиите на метан и амоняк се съсредоточават върху преживните животни главно чрез оптимизиране на храненето. Това се допълва от подкрепа за инвестиции в производството на биогаз, управление на оборския тор и генетично усъвършенстване.“

Тоест мерките срещу глобалното затопляне ОСП се състоят в подобряване на начините на гледане на домашните животни чрез субсидии, които са предвидени за малките производители.

„Най-малко 7 млрд. евро ще бъдат отделени за подобряване на хуманното отношение към животните и здравето им – пише в документа – …като например чрез осигуряване на по-голямо пространство или отказ от затворени методи на отглеждане.

Например: в сектора на свинeвъдството подкрепата е насочена към увеличаване на жизненото пространство с поне 20%…; в сектора на кокошките носачки – чрез ограничаване на използването на обогатени клетки.“ С ОСП може да се запознаете (на английски) тук.

Заключение

Твърдението, че ЕС забранява отглеждането на домашни животни в България, е НЕВЯРНО. Категорично обобщават от БНР.

Евросъюзът и европейските институции нямат права да изземват добитъка и птиците от домовете на хората, нито да ги глобяват, ако откажат да ги предадат.