НАЙ-ИЗВЕСТНИЯТ БЪЛГАРСКИ ФУТБОЛИСТ ЗАГИНА В ЖЕСТОКА КАТАСТРОФА КРАЙ ПРОХОДА ВИТИНЯ

Родният футбол преживя две тежки седмици и причините не бяха управленски и спортно технически, с които вече сякаш свикнахме.

Този свят напуснаха три емблематични фигури – Александър Костов, Красимир Безински и Динко Дерменджиев.

Легенди на Левски, ЦСКА и Ботев, но тъгатаа обедини фенове и играчи с всички цветове.

Когато говорим за напуснали ни легенди, може би най-емблематичният и разтърсващ случай е Георги Аспарухов – Гунди, който се ражда на днешния ден – 4 май, преди 76 години в София.

Безспорно най-голямото име в историята на Левски, символ на клуба, пише Дир.бг. Икона за всеки фен, дори и за тези, родили се доста години след кончината му.

Именно трагедията и катастрофата край Витиня придават митичен статут на Гунди, запазил се и до днес. Той вероятно никога няма да избледнее.

Успехите му не са тайна за никого, а и за тях се е писало немалко.

Три шампионски титли, три Купи на страната с Левски и три участия на Световно първенство с България.

За „сините“ има 153 гола в 238 мача, има и 25 мача за пловдивския Ботев, където си партнира с починалия преди дни Динко Дерменджиев.

С класата и обаянието си, Гунди печели симпатиите на всички свои съвременници, в едни далеч по-романтични времена в родния футбол.

Славата му успява да излезе извън пределите на България, а ласкаво за него се изказват някои от най-големите имена в европейския футбол.

Боби Чарлтън – „Трябва да ви кажа че играчи като Аспарухов не се раждат често. Той беше вдъхновение за своя отбор. Вероятно ще трябва още дълго да чакате, за да се появи талант като него. Спомням си и сега мача ни на „Уембли“ през 68-ма. Сър Алф Рамзи ни беше казал, че българите ще играят доста защитно и че единствения играч, с който трябва да внимаваме, защото е изключителен, е Аспарухов. И ние доста внимавахме, но не достатъчно…“

Еузебио – „Жадувах просто да играя с Аспарухов. На срещата Бенфика – Левски той покори Лисабон. До този момент нито един футболист от чужд отбор не бе постигал два гола в нашата врата в един мач. Аспарухов беше първият.“

Сандро Мацола – „Когато научих за гибелта на Аспарухов, се разплаках. Защо такава участ за един чародеен футболист. Цяла нощ не можах да заспя. Той беше пред очите ми в головите положения в мача срещу Белгия. Оттогава го залюбих.“

Флориан Албер – „Малцина са тези футболисти, които умеят да създават наслада. Ще си призная, че когато на Световното в Англия българите ни вкараха красив гол, такъв само Гунди можеше да вкара, нашите защитници, както по-късно признаваха, се улавяли, че като зрители са се заглеждали в неговите атракции, „забравяйки“ че трябва да му противодействат.“

Сър Стенли Роуз – „Харесвах Аспарухов заради неговата красива и елегантна фигура, заради умението му да твори на терена и да повежда другите за честна и спортсменска борба. Ако трябва да го охарактеризирам с една дума, тя е – виртуоз.“

Лев Яшин – „Всеки ще познае майстора от пръв поглед.

А само какъв майстор беше Георги Аспарухов! Той се открояваше със своята ярка индивидуалност дори над всички звезди. Неслучайно, когато каних гостите за моя бенефис, аз най-напред се сетих за него и имах страстно желание той да присъства на всяка цена. Аспарухов може да украси всеки мач, да направи от него незабравим спектакъл“.

Бобу Мур – „Моят девиз във футбола винаги е бил: Побеждавай красиво. Мисля, че той с пълна сила се отнасяше за Аспарухов“.

Нерео Роко – „Аспарухов е нападателят на моите мечти“.

Райко Митич – „Той имаше много почитатели в Югославия, които интимно го наричаха Гунди. Това е интересен феномен. Рядко чуждестранен играч е обичан толкова много и страстно от нашите „навиячи“, както стана с вашия Гунди.“

Днес Аспарухов щеше да навърши 76 години. Споменът за него няма възраст.