Сега ще ви представим историята на един от най-великите
българи. Той е гений, пред който цял свят се прекланя, и истински патриот, но
единици са българите, които знаят, че някога го е имало. А сами ще разберете,
че това е не само жалко, но и истински срам! Разберете защо благодарение на
блога: „Малките хроники на един немузикален човек“…
„Днес ще отбележа един български музикант, който не просто покорява музикална
Европа, а направо я стъписва, изкарва и въздуха.
Това е човек, който без
всякакви опасения от провинциално залитане и наивен местен патриотизъм можем да
наречем „Геният- цигулар на XХ век.” Е, той успява и …. поради простотията на
цялата обществена пирамида у нас, днес е малко известен и почти забравен…
Когато световният магьосник на цигулката Давид Ойстрах чува негово изпълнение
на цигулкови концерти на Бах, той две години не се осмелява да свири този
композитор на сцена…
Когато белгийската кралица Елизабет I (патрон на едноименния световен конкурс)
го кани на аудиенция и му предлага да стене белгийски поданик, той отговаря
простичко и без патос, с обикновено съобщително изречение:
– Няма начин Ваше величество, ние сме българи.
Когато войната запраща всепризнатия феномен на цигулката сред музикалните
светила на Берлин, при него идва най-именитият професор по пиано и му
казва:
– Губите си времето с цигулката, вие сте съвършен музикант, за по-малко от
година можете да станете най-великия пианист.
След това при него идва професор по композиция и му казва:
– Губите си времето с цигулката, вие сте гениален музикален ум, за по-малко от
година можете да станете съвършен композитор. Дължите го на света.
Когато известен американски диригент, чул за него от Йехуди Менухин го намира
в
окупирана Германия и предлага осигурено бляскаво бъдеще за цялото семейство в
САЩ, пред алтернативата да го заварят съветските войски и в най-добрия случай
да го върнат в комунистическа България…. той скромно отказва.
Всичко това се случва преди 18-тата му годишнина.
Когато през 50-те се установява в Западна Германия, известен импресарио му
казва, че може да концертира по целия свят, но трябва да се откаже от изтеклия
си вече български паспорт и да стане гражданин на ФРГ. Цигуларят казва: „Не
мога. Аз съм българин“.
Единственият цигулар, който е изпълнявал в един концерт 24-те копричии на
Паганини, всяко от които поотделно е смятано за подвиг за виртуози. На
следващата вечер ги изпълнява отново, само че в обратен ред.
Роден в уважавано градско семейство. Баща му е професор по цигулка и ректор на
Консерваторията.
На 2 годишна възраст констатират, че детето притежава съвършен музикален слух
–
изпитва физическа болка от фалшиви тонове.
На 6 годишна възраст смазващо се налага на Първия международен конкурс за
цигулка във Виена над двадесетина световни виртуози. Не му дават наградата само
защото като малолетен не може да участва в официалната част на конкурса, но
изуменото жури му дава повече точки от победителя – 29-годишния Давид Ойстрах.
На 10 години печели международния конкурс „Йожен Изаи” в Брюксел. На 12 години
печели международния конкурс „Фриц Крайслер” в Париж. На 13 години завършва с
отличие Брюкселската консерватория. Преди края на войната свири с най-големите
оркестри в Европа, под диригентството на най-великите диригенти.
Свири без партитура, достатъчно му е да е видял нотния запис веднъж, за да го
запомни завинаги.
Без някога да се е занимавал целенасочено, само по слух проговаря немски,
френски, фламандски, унгарски…
Най-младият лауреат на „Димитровска награда” – на 26 години.
Прави уникални записи, които влизат в златния фонд на националното радио.
През 1956г. бяга в Германия. Плочите и лентите с негови записи в архива на
Радиото са унищожени и загубени завинаги. Заради преживените тежки психически
травми от войната и емиграцията, смъртта на близките му и няколко претърпяни
тежки инцидента, здравето му се влошава. Живее бедно и самотно.
На 52 годишна възраст е намерен е мъртъв в Хамбургската железница.
Казва се Васко Абаджиев (1926-1978). На 14 януари щеше да навърши 91
години…
Той няма паметник в България, нито улица с неговото име. Съдбата му толкова
прилича на тази на Моцарт, че ако не беше истинска история щях да кажа, че
някой писател плагиатства трагичната съдба на залцбургския магьосник.
Последните десетина дни съм като обсебен. Всичко започна почти случайно с
някакво куцо търсене в Google, което включваше думата цигулка. Зачетох се,
потънах в текста, гледах и слушах, след което започнах да се гневя на себе си,
че не знам за него повече от името му и че е бил цигулар през 50-те. Пощръклях
и за няколко дни си намерих няколко книги и диск с негови изпълнения.
Добрата новина е, че паметта за преживяването Васко Абаджиев бавно и полека се
завръща, благодарение на група мъдри хора, на които искам да благодаря:
1. Писателят Маргарит Абаджиев издава през миналата година романа „Шакона
пасион”, който разказва за живота наВаско Абаджиев. (няма родство между двамата).
Виж страницата на автора за романа.
2. Отново Маргарит Абаджиев издирва в частна колекция и прави достъпна в
интернет забранената и унищожена книга „Майстори на цигулката” от Стефан
Грудев, писана през 1955, година преди музикантът да емигрира.
3. д-р Христо Василев е почитател и колекционер на Васко Абаджиев. Той събира
оцеляли негови записи от БНР и от чужди звукозаписни компании, радиа и
библиотеки. Благодарение на него миналата година беше издаден компакт диск с
изпълнения на Васко Абаджиев.
4. Христо Василев създава сайт, посветен на Васко Абаджиев, където са качени
и
записи.
5. През 2001г. Н. Пиперов (племенник на музиканта) и Александър Абаджиев
(музиковед, не е роднина на музиканта) издават биографичната книга „Забравеният
велик Васко Абаджиев”
6. Книгата на Пиперов и Абаджиев е представена на матине, посветено на
75-години от рождението на музиканта на 7 януари 2001г. в рамките на
Новогодишния музикален фестивал.
7. През 2001г. проф. Лада Брашованова издава книгата „Паганини на ХХ век”
8. Известни български музиканти и цигулари учредяват фондация „Васко Абаджиев”.
През 2000г. правят концерт в зала България в негова памет. Йосиф Радионов е
извикан на бис. Вместо да свири, маестрото пуска запис на Абаджиев. Залата
изригва…
9. Клуб „Юнеско – Леонардо да Винчи” е отправил официално предложение до
Юнеско: 2011г. да бъде обявена за „Година на Васко Абаджиев”
10. Има инициатива праха на Васко Абаджиев да бъде препогребан в
България.
Дискът, както и книгите „Шакона пасион“ и „Забравеният велик Васко Абаджиев“
могат да се купят от музикалната книжарница на ул. Ив. Вазов срещу Нар. театър.
Единственият оцелял кинозапис. Концертът е в зала „България“. На пианото е
Панчо Владигеров…“
Като българи искаме да кажем едно огромно „Благодаря!“ на автора на блога
„Малките хроники на един немузикален човек“, който ни разказа историята на
нашият велик сънародник.
