Разследването на кървавата драма в Стара планина придоби международни мащаби. Оказва се, че „рейнджърите“ на Ивайло Калушев са оставили следа от смърт далеч преди събитията на Петрохан. Седмата жертва, свързана с групата, е 32-годишният Борислав Пеев, открит мъртъв в Мексико през 2016 г., разкрива разследване на BIRD.

Смърт на безлюдния плаж „Лириос“

Тялото на Борислав е намерено в напреднал стадий на разложение в изоставена постройка на остров Козумел, щата Кинтана Роо. Въпреки че мексиканските власти образуват дело, причините за смъртта му остават мистерия и до днес. Младият мъж е бил част от обкръжението на Калушев, но впоследствие е бил „отхвърлен“ от ядрото на групата.

Свидетелството на Валери Андреев: Забранената памет

Валери Андреев, ключовият свидетел, който пръв алармира за престъпленията на Калушев, си спомня Борислав (Боби) още от 2012 г. Боби е посещавал яхтата на групата по време на плаванията им в Атлантическия океан.

• 2013 г.: Валери забелязва Боби с куфари край ранчото „Санта Тересита“ в Мексико, въпреки че Калушев е обявил, че той „не е добре дошъл“.

• Гневът на Гуруто: Когато новината за смъртта на Боби достига до групата в Мексико, Калушев реагира с необяснима ярост. „Вие глупаци ли сте? Защо говорите за това?“, крещял той на сподвижниците си, налагайки пълно мълчание по случая.

Мексиканската връзка и Деян „Мексиканеца“

Новите разкрития осветяват и ролята на Деян Илиев, известен като Деян Мексиканеца. Неговата партньорка в Мексико разкрива, че месец преди трагедията на Петрохан, Деян е бил в непрекъсната връзка с баща си, получавайки инструкции как да действа след пожара в хижата. Къщата му в село Гинци в момента е празна, а самият той сякаш е потънал вдън земя.

Психическа нестабилност или целенасочено отстраняване?

Очевидци описват Борислав Пеев като „психически нестабилен“ в периода преди смъртта му – модел, който често се повтаря при хора, решили да напуснат затворени общности или секти. Фактът, че трупът му е намерен на километри от цивилизацията, само с паспорт в джоба, засилва съмненията за насилствен край.

Прокуратурата влиза в дирите на миналото

След разкритията за седмата жертва, българската прокуратура обяви, че ще прегледа всички стари преписки и международни сигнали, свързани с групата на Калушев. Целта е да се установи дали шесторното убийство на Петрохан и Околчица е изолиран случай на лудост, или финалният акт на една дългогодишна престъпна верига.

Новият сезон на „Като две капки вода“ започна с невиждан емоционален взрив. Голямата изненада на вечерта се оказа последният обявен участник – Виктор Тодоров, познат на публиката от „Пееш или лъжеш“. Той не просто спечели първия лайв, а буквално „отвя“ конкуренцията, журито и публиката с феноменално превъплъщение в легендарния Принс.

„Purple Rain“ и една кауза, родена от лишения

Изпълнението на вечната класика „Purple Rain“ донесе на Виктор максимален брой точки и чек за 1000 евро. Първите думи на победителя обаче бяха насочени не към славата, а към децата, които днес извървяват неговия труден път.

„Бях често лишен от възможността да свиря на инструмент в дома за сираци. Дарявам тези пари за изграждането на комплекс за деца от семеен тип, където те ще могат да открият музиката и своята мотивация“, сподели през сълзи Виктор.

Животът като битка: От Ямбол до Зимбабве

Историята на Виктор Тодоров е достойна за холивудски сценарий. Изоставен от майка си още при раждането, той не знае нищо за баща си, освен че е от Зимбабве. Детството му преминава през домовете за сираци във Варна, село Победа и Пловдив.

• Трудностите: Виктор разказа за тежките сблъсъци с хулигани и скинари заради цвета на кожата си. „Това ме направи по-силен“, категоричен е той.

• Майката: Опитът за сближаване с биологичната му майка, когато е на 14 години, завършва с разочарование. „Алкохолът раздели тези емоции“, признава музикантът.

• Светлината: Пътят към голямата сцена му проправя г-жа Рашкова в Пловдив, която открива таланта му и го насочва към музикалното училище, където той овладява пианото и виолончелото.

Любовта, която лекува

Днес Виктор е щастлив баща на малка дъщеричка, плод на любовта му с неговата половинка Вирджиния. Преминал през нищетата и отхвърлянето, днес той е живото доказателство, че талантът и волята могат да победят и най-мрачната съдба.

Победата му в „Като две капки вода“ е само началото на един сезон, в който Виктор Тодоров вероятно ще бъде основният претендент за сърцата на зрителите.

Случаят с убийството на 33-годишната Евгения Владимирова, чието тяло бе открито в куфар край Перник, отново взриви общественото недоволство. Повод за това стана решението на Софийския апелативен съд да намали доживотната присъда на съпруга-убиец Орлин Владимиров на 20 години затвор и напълно да оправдае неговия баща – бившия агент на ДАНС Пламен Владимиров.

Вълната от възмущение бе оглавена от Николай Попов, бащата на убитата Сияна, който се превърна в глас на хиляди родители, търсещи справедливост.

„Нагло, долно, гнусно“: Гласът на един баща

В емоционален пост, който бързо стана вайръл, Николай Попов изрази погнусата си от българското правосъдие. Според него 20-годишната присъда е подигравка, която ще позволи на убиеца да излезе на свобода след едва десетилетие.

„Срамувам се от българското правосъдие и съд. 20 години затвор за убиеца на Евгения?! След 10 години ще е на свобода, за да вилнее отново. Свобода за баща му – съучастник. Нагло, долно, гнусно!“, пише Попов.

Той споделя, че познава майката на Евгения и вижда в нея собствената си съсипана съдба: „Преди да загубя Сияна, се чудех как се живее с такава мъка. Вече зная… Отнеха и моето дете.“

Хронология на един „процесуален абсурд“

Решението на съда идва след серия от обрати, които оставят горчив вкус у обществото:

• Октомври 2021 г.: Орлин Владимиров убива съпругата си чрез удушаване, увива главата ѝ във фолио и я изхвърля в куфар с помощта на баща си.

• Първоначална присъда: Доживотен затвор за двамата.

• Декември 2024 г.: Върховният касационен съд отменя присъдите заради „процесуални нарушения“, включително изключването на показания от полицейски беседи.

• Февруари 2026 г.: Новият състав на апелативния съд намалява наказанието на Орлин и освобождава баща му.

[Image representing justice scales tipped unfairly, symbolizing public perception of the court’s decision]

Какво следва?

Решението на Софийския апелативен съд не е окончателно и подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Въпросът обаче остава: Докога „процесуалните нарушения“ ще бъдат параван за намаляване на наказания при най-жестоките престъпления?

За Николай Попов и семейството на Евгения битката продължава, но доверието в институциите е на рекордно ниско ниво.