Точно преди две години, през 2018 г., написах тази статия – насред „изпълненията“ на сина на Цоло Вутов в Куршевел. Уви, тексът е особено актуален и днес, след нелепата смърт на Милен Цветков.
Синът на Цоло Вутов разцепи Алпите с „Шушана“, поливайки се с шампанско за 40 хиляди евро.
В компанията на други мамини синчета.
Някой от тайфата го снимал с телефон и подхвърлил видеото на медиите.
От два дни клипчето е тотален хит, народът псува, цъка с език, диви се.
Впрочем няма нищо изненадващо.
Това е лайфстайл. Разходете се до бившия Японски хотел, вижте колите отпред, охраните, лъскавите девойки, надникнете в заведенията, направете си селфи в тоалетните…Няма нужда да ходим чак до Куршевел.
Поршета, ламборгинита, мазератита, ферарита.
Паркингът на казиното в Монте Карло репички да яде.
Оживелият Рим, нерониада.
200 се къпят в шампанско, 2 милиона ровят по кофите за смет.
Логика на капитализма, ще кажете.
Тук обаче става дума за друго. За поколението на негодниците. Което богатите им родители доброволно отглеждат под смълчания поглед на всички нас.
16-годишен келеш шофира ферари, зад него два джипа мутри. Пазят го. Келешът е без книжка, прави катастрофа, дрогиран. Ченгетата идват и го задържат. След два часа началството отгоре звъни да го пуснат, а единият бодигард поема вината – той карал, уж.
Проститутката на предната седалка е ранена, с комоцио в „Пирогов“.
Нищо, ще го покрием. 10 бона за проститутката, 10 бона за КАТ, 10 бона за доктора и работата е опечена.
Медиите ще си траят, щото сме им рекламодатели. Подхвърляме им по някоя жалка трошица, такса притворство. Бюджетът е колкото маникюра на гаджето при „Фифи“.
Келешът се измъква сух и решава, че светът е в краката му, а той е недосегаем заради милионите на таткото.
Продължава да безобразничи. Едвам завършва частния колеж и вече е отпрашил за Лондон. Студент, един вид. В елитен университет, топ 10 в света.
Следва, разбира се, особено модерната за всички богаташки парвенюта специалност „бизнес мениджмънт“ – някакъв полуакадемичен нонсенс, създаден за гевезани.
По време на „следването си“ предимно мята салфетки в българските чалготеки по Темза.
Наема апартамент в „Мейфеър“ в кооперацията на Мадона и Хю Грант. В портфейла му се въргалят пет-шест безлимитни „Визи Платиниум“.
Подарък от мама и тате за абитуриентския бал.
Кеф ти „Хародс“, кеф ти „Ню бонд стрийт“.
Има гарсониера и за охраната – мускулестите хрантутници са командировани в Англия да го пазят да не вземе да изтрещи съвсем, да сгази някоя пешеходка, че със „Скотланд Ярд“ ще е по-трудно да се оправим.
Изчуква за разнообразие щерката на руски олигарх, но в повечето време нищо не изчуква. Наркотиците са го направили импотентен, а е само на 20.
От скука мръдва до Мумбай, на сватбата на индийска принцеса, колежка от курса.
Три дена размазвация, махараджи, слонове и слоници, слонски запой. Всички мадами са с бинди, имат точки по челата. И не само там.
Това е най-паметният епизод от следването му.
След първата година му писва. Решава, че не е „т’ва“, англичаните са задръстеняци. В „Мегами“ и „Найт флайт“ е по-готино.
Връща се в София и се прехвърля в УНСС. Или в Нов български.
„Голем праз, че не е топ 10 в света, бабите ни само в топ 10 са учИли…“
Решава, че е време да поеме бащиния бизнес. Оборудват му кабинет в корпорацията. Със секретарки.
Секретарките ги избира с кастинг, като условието е да са участвали в „Мис Плеймейт“.
Колелото се завъртява, но скоро пак го наляга скука.
Преработил се е.
Време е за нови приключения. Що пък да не се ожени за Мимито, дъщерята на един провинциален баровец с кинти. Казват, повечко от бащините му. И със сериозни позиции в правителството.
Династически брак. Те са от по-друг генетичен материал, трябва да се омешат, да изпъкнат над простолюдието.
Женят се с Мимито, създават потомство, лятото са на яхтата в Катар, зимата в Куршевел.
А бебето? Ех, бебето, какво ти бебе, има гувернантки за тая работа, жена ми няма да си разваля циците с кърмене, за тия цици колко хилядарки заминаха при д-р Енчев…
Така цикълът се затваря, докато порасне следващият паразит. Когото тепърва ще именуваме преуспяващ бизнесмен. Може би член на КРИБ. Спонсор на всяка следваща управляваща партия. Честен частник. Самодоказал се приватизатор. Лице от корицата на „Форбс“. Мистър Икономика.
А всъщност банален търтей с житейския шанс да се роди в семейство на български новобогаташи от началото на 21.век.
Който ни се надсмива по цоловутовски, докато щрака с пръсти на „Шушана“.
Или по миньостайковски.
Или по василбожковски.
Или по…
И ни кара да се чувстваме жалки, защото сме лузъри в собствената си държава, завършили сме висше образование, работим от сутрин до мрак, печелим, колкото да оцеляваме, четем книги, не спим с плейбойки, не караме поршета и все още изповядваме идиотската илюзия, че ценностите в живота не се изчерпват с големината на банковата сметка.
Автор: Недялко Недялков, ПИК
