Кървава вендета: Известен съдия по борба разстрелян с картечница в Студентски град

Вечерта на 30 януари 2003 г. купонът в Студентски град набира сила. След 22 ч. тепърва започва веселието, когато прозвучават картечни откоси. Черен мерцедес, в който пътуват двама мъже, е направен на решето. Шофьорът по чудо оцелява, ранен в краката. Куршумите обаче почти откъсват главата на возещия се на седалката до него съдия по борба Тодор Матов, пише „Труд“.

Полицията е в шок – спортистът, въпреки връзките си с борците, никога не е бил замесен и в тъмни дела.

Във фаталната вечер Матов и мъжът зад волана Янчо Костадинов се връщат от заседание на Федерацията по борба в Националната спортна академия. Нищо не предвещава трагедията, която ще се случи минути след края му. На последната спирка на автобус 280 спрял встрани автомобил светва с фарове в очите на шофьора Янчо и той намалява. Тогава зачаткват изстрелите.

По-късно криминалисти ще установят, че килърите са чакали залегнали на близкото възвишение, а в ръцете им е гърмяла 7,62-милиметрова картечница “Калашников”. Атентаторите са били двама. Те зарязват смъртоносното оръжие и се мятат във возилото, което е успяло да накара “Мерцедеса” да намали. При огледа на автомобила полицаите откриват четири дупки от куршуми в дясното стъкло, откъм убития съдия.

Други два куршума са пробили вратата на шофьора Янчо Костадинов, също член на Българската федерация по борба. Той е закаран жив в реанимацията на “Пирогов” и лекарите успяват да го спасят, защото куршумите са попаднали в краката му. Възстановява се под тежка охрана.

Тодор Матов е загинал на място. Страшна гледка очаква пристигналите за минути на мястото полицаи – куршумите почти са откъснали главата на съдията. Той е на 60 години и е бивш треньор. Известен е с това, че е обучил и направил успешни голяма група нашенски борци. По-късно става уважаван международен съдия. Часове след убийството тогавашният главен секретар на МВР Бойко Борисов и шефът на Дирекция на полицията Васил Василев обявяват, че Матов е станал жертва погрешка.

Смята се, че мишената е бил Димитър Джамов, който също е бивш борец и също е присъствал на заседанието на Федерацията по борба. Нещо повече – мерцедесът му е същия като на съдия Матов. Джамов се забавил с потеглянето и колата с двамата му колеги минала първа покрай засадата на килърите, които нямали време да гледат номерата на “Мерцедеса”.

Разследващите намират до изоставената лека картечница и 13 гилзи. Номерата на смъртоносното оръжие са изтрити. Димитър Джамов е извикан на разпит в СДВР. Не случайно още вечерта след стрелбата, вниманието на разследващите се насочва към него.

Пет месеца по-рано срещу Джамов, който е бивш републикански шампион по борба на България и участник на европейски и световни първенства, се извършва атентат, при който той надупчен с няколко куршума в корема. Посред бял ден на 16 август 2002 г. двама мотористи откриват огън по “Мерцедеса” му с автомати. Атентатът е близо до офиса му в столичния хотел “Хемус”, на оживено кръстовище, на метри от автобусна спирка. Джамов оцелява след операция на корема. Животът му е спасен, но той продължава да твърди, че бизнесът му е законен и не знае защо е станал обект на покушение.

След убийството на съдия Матов, Джамов отново заявява категорично, че стрелбата с картечница не е била предназначена за него. Бившият борец има стари закачки със закона. През 1993 г. Джамов беше обявен за национално издирване като един от основните участници във въоръженото нападение над спортния комплекс “Дескрим” на 16 октомври. Тогава бе отвлечен един от лидерите на съюз “Защита” – Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в столицата, завършила с няколко трупа.

Джамов и двама от шефовете на СИК – Красимир Маринов-Големия Маргин и Дмитрий Минев-Руснака, се скриха в Гърция, докато свидетелите от “Дескрим” си променят показанията и обвиненията срещу тримата бяха свалени.

Джамов се завърна в България през септември 1994 г. Година по-късно, след убийството на боса на ВИС Васил Илиев, той пое овакантения от него пост на президент на Федерацията по борба. Тъкмо в това си качество бе показно арестуван от барети по заповед на министър Николай Добрев по време на световно младежко първенство в Зимния дворец в София през юни 1996 г. с обвинение за въоръжен грабеж на циганския клан Панови в столичния квартал “Овча купел” година по-рано.

То обаче не издържа поради липса на достатъчно доказателства и борецът беше обвинен за притежаване на незаконно оръжие и фалшив паспорт, открити при обиск в една от вилите му извън София. Джамов изкара година в ареста, но не успяха да го осъдят. Оттам подаде оставка като президент на федерацията.

Бившият борец направи кариера като кмет

Джамов: Оня горе решава кой кога да си отиде

През 90-те години Димитър Джамов беше типичен борец, станал застраховател. Не беше нито от ВИС, нито от конкурентната СИК, а нещо трето, което му позволяваше да гравитира около двете. Легалният му бизнес бе като шеф на компанията “Зора инс”, която през 1997 г. загуби лиценза си. Джамов се пробва в различни бизнеси, свързани с имоти и строителство, но през 2007 г. реши да влезе в политиката.

Той се яви на изборите за кмет на родното си село Семчиново, Пазарджишко и спечели с Живковски резултат от 99,9%. Четири години по-късно се пробва и за кмет на община Септември, но загуби още на първия тур. Години по-късно – през 2011 г. бившият борец намекна в интервю, че е имало човек по върховете на СИК, който е създал интрига, че пречи на бизнес интереси на групировката, но отрече това да е вярно.

“Наркотици в моя живот никога не е имало, това не е бизнес за всеки”, казва Джамов по повод на спряганите версии, че именно преразпределение на наркопазара е било повод за стрелбите. “Оня горе решава кой кога да си замине. Няма човек, който може да се опази, когато искат да го убият”, каза той. През 2016 г. Джамов като кандидат на ДПС изгуби изборите в Семчиново и оттогава за него не се чува нищо.