Жарко слънце пече в късния следобед на Успение Богородично през 1963 година.
26-годишният д-р Стефан Черкезов се качва в автобус претъпкан с хора, прибирайки се от служебна командировка в Горна Оряховица.
Той е лекар във Великотърновското село Стрелец, започнал лекарската си практика само 8 месеца по-рано.
На излизане от Горна Оряховица посока Велико Търново става ужасна катастрофа. Автобусът, пълен с хора, се сблъсква с товарен камион и избухва в пламъци. От взривната вълна лекарят е изхвърлен в канавката.
Без да губи време, става и се втурва към горящия автобус, като започва неуморно да измъква хората един по един.
Успява да извади всички 47 души, но за зла участ, д-р Черкезов е облечен с бяла найлонова риза, която буквално се стопява върху тялото му. Косата му също гори. Изгася я с ръце и продължава да се бори за живота на хората.
Когато идва помощ от Горна Оряховица, д-р Черкезов е жестоко обгорял и в много тежко състояние, но не спира да помага. Категорично отказва да се качи в линейка, въпреки че е облян в кръв, а кожата му виси от тялото. Тръгва сам пеша към града.
По пътя го пресреща последната линейка и го откарва в болницата.
Когато го свалят в хирургията за животоспасяващите операции, д-р Черкезов казва на лекарите:
“Колеги, оставете ме, аз ще умра. Гледайте другите пациенти!“.
На следващата сутрин – 16 август д-р Стефан Черкезов умира в адски мъки.
Безспорно един от най-големите герои на българското лекарско съсловие.
В резултат на саможертвата му, всички 47 пътници са спасени. Нито един не е починал.
Д-р Черкезов оставя съпруга и момиченце на 8 месеца. Именно на съпругата си, д-р Черкезов казва преди да издъхне:
“Кажи на татко, че не е харчил напразно парите си, за да ме изучи и нека да бъде горд с мене – показах се като истински лекар…“
В чест на подвига и саможертвата на д-р Стефан Черкезов, болницата във Велико Търново носи името му. На 15 август се отдава почит пред паметта и делото на сънародниците, загинали по време на спасителни акции.
Вечна памет д-р Черкезов, вечна памет герои български!