Имах най-добрата майка на света: Тогава в чантата й намерих най-големия от всички ужаси – така започна семейният ни ад

„Животът на майка ми беше всичко друго, но не и обикновен. Тя ме е родила едва на 16 години и стана майка.

С баща ми се разделили, когато съм била на 2 години и така станала самотна майка.“

„И тогава, на 19-годишна възраст, майка ми разбра, че има болестта на Крон, което я караше да страда от силна болка, умора и депресия. За съжаление, няма лек за това състояние. Животът й беше толкова труден, че имаше няколко операции, но накрая все пак трябваше да се задоволи с постоянна илеостома, хирургично създаден отвор в тънките черва, илеум“, спомня си Тифани Париш (35) от Тексас.

„След това, през 1995 г., майка ми се омъжи за мъжа, който стана мой втори баща. Бракът им беше всичко друго, но не и красив. Те бяха вербално агресивни един към друг и постоянно се караха за най-незначителни дреболии. През цялото това време мама се бореше с хроничното си заболяване, което я остави с критично ниско самочувствие. Имаше огромно наднормено тегло, от което не можеше да се отърве. Заради всичко това изпадна в тежка депресия и след девет години брак се разведе.

Едва тогава тя за първи път изпита свободата, тъй като е майка от 16-годишна. Едва когато остарях, тя започна да се „мотае“ и да излиза. Отначало беше веднъж седмично, после все по-често. Започна и да се „топи“. Тя свали около 50 килограма за по-малко от година. Обвиняваше болестта си за всичко, но всъщност се случваше нещо много по-ужасно.

Един ден, докато бяхме в магазина, намерих кокаин в чантата й. Тя го бе скрила в кутия за лекарства, заедно с бръснач и сламка. Когато й казах какво бях видяла, тя отрече всичко и обвини всички останали за това, което има в чантата й. Тогава бях в началното училище и разказах на баба ми и леля ми какво се случва. Всички бяхме притеснени, нямаше я по цели нощи, не вдигаше телефона, а сега и това. Тя никога не пропускаше нито една от моите родителско-учителски конференции или игри, редовно беше доброволец в приютите за бездомни и беше безкрайно безкористна.

След много приказки, спорове и убеждаване майка ми най-накрая призна, че употребява кокаин. Тя ни каза, че се опитва да облекчи хроничната си болка с него. С течение на времето тя стана пълна наркоманка. Тя се обърна към метамфетамин, защото стандартните болкоуспокояващи вече не й действаха.

Борбата беше тежка и яростна. Майка ми се опита да се самоубие 13 пъти в рамките на 10 години. Когато опита за първи път, разбрахме в какви проблеми е била, по-големи, отколкото можехме да си представим. Изпратихме я в рехабилитационна клиника, но бяхме бедни, така че не можехме да си позволим да я накараме да завърши програмата. Ние отчаяно искахме да й помогнем и тя отчаяно се нуждаеше от помощ, но парите бяха проблем, който ни убиваше повече. Тя се върна към наркотиците и всеки път ставаше все по-зле.

Скоро тя започна да краде от нас. Бижутата на баба ми, нейните собствени… продаде всичко. Тя стана параноична, мислейки, че всички сме срещу нея. Мислеше, че хората я преследват.

Най-накрая цялото семейство се намеси и всички събрахме парите, за да я изпратим в рехабилитационен център в Мисисипи за половин година. Тя самата искаше да завърши курса по консултиране, за да може да помага на други като нея.

Въпреки това, две седмици след като се върна у дома, отново започна да се дрога, краде и лъже. И в този период, докато се борехме да не влиза в затвора, а да бъде под домашен арест, тя се омъжи за дилъра си. Тя беше на 47, той на около 70. По-стар и от родителите й . Тя се надяваше, че като семейна жена ще избегне наказанието. Те обаче я пратиха в затвора за 18 месеца.

Преди да замине да излежи присъдата си, тя живееше с новия си съпруг, който я малтретираше и биеше. Но й даваше и наркотици. Затова се омъжи за него.

Излежа 18 месеца, върна се у дома и два часа след затвора отново взе наркотици. Тя ни каза да не я взимаме, защото новият й мъж ще я вземе и ние веднага разбрахме за какво говори. Бяхме разочаровани от нея.

Вечерта преди да се самоубие полицаи отишли ​​в къщата на съпруга й заради сигнал за домашно насилие. След като си тръгнали, тя се обадила на леля ми, звучейки много уплашена и й казала, че съпругът й отново се опитва да я вкара в затвора. Тя се заключила в банята и извикала семейството си за помощ.

На сутринта майка ми е намерена мъртва на пода в банята на съпруга й. В тялото й имало метамфетамин и смъртоносна доза сънотворни. Бях объркана, наранена и ядосана. Мислех, че е егоист. Днес разбирам по-добре.

Хората, които сами отнемат живота си, не са егоисти. Водят битки, които ние не виждаме. Майка ми се самоуби, защото не можеше да се бори повече. Кой знае от кога е знаела, че битката е загубена и ние не можем да й помогнем. Тя не е извършила грях. Библията никъде не казва, че това е грях. Единственият грях, който можете да извършите, е да не помогнете на онези, на които можете.

Запомнете, дори когато мислите, че сте сами – не сте. Протегнете ръка, помолете за помощ и ще я получите.