Загиналите българчета са от Бургас, труповете им изгорели като съчки

Двете български деца на 2 и 4 г., които на 17 декември изгоряха в пламъците, обзели бараки до град Фоджа, били от Бургас. Това съобщи в.”Кориере дела сера”, допълвайки, че имената им са Алина и Христов, явно обърквайки фамилията на момченцето за име. Овъглените трупове на момченцето и момиченцето бяха намерени в барака, наподобяваща фавела, на 2 км.от гробището на община Сторнара, в Пулия. Вестникът сравнява гледката с детските трупове на българчетата с тези на Айлан и Галип, кюрдските братчета на 3 и 5 г., чиито тела изплуваха на брега на Бодрум през 2015 г. Снимката с изплувалия труп на Айлан стана световен символ на трагедията с бежанците.

„За двете българчета обаче нямаше дори това. Онзи, който ги видя, просто нямаше какво да снима. Труповете на двете деца едва се различаваха от две съчки дърво, използвани за огън в камината”, пише всекидневникът, цитиран от „24 часа“. Труповете на двете български деца били извозени от погребална кола, следвана от автомобила на двамата родители- 25-годишната майка и 28-годишния баща, чиито имена не се споменават. Репортер на „Кориере дела сера” е влязъл в бараката, изгорена от пламъците заради банален инцидент.

Майката на жертвите отишла сутринта при съседка за кафе и се застояла повече. Децата спели в същото време в картонената си къщичка, топлена от дървена печка. Изведнъж майката видяла виещ се пушек, а след това и пламъци. При пристигането на пожарникарите в 9 часа вече било твърде късно. Единственото, което могли да направят, е да спрат разпростирането на пламъците и сред останалите бараки, наподобяващи фавели от Четвъртия свят, и намиращи се до иначе добре поддържаното поле на Капитаната.

В тези бараки живеят като животни поне 1000 души през зимата, а през лятото стават 3000, или над половината от цялата община Сторнара. Те обаче са концентрирани върху зона от 2 хектара. „В това място на ужасите няма нито нелегални, нито имигранти от страни извън ЕС. Жителите на тези фавели идват от Бургас, София, Стара Загора, Сливен и всички имат редовни документи”, пише вестникът. Става въпрос за сезонни работници, някои от които намират редовна работа, а други се трудят нелегално. „Не е ясно защо някои продължават да наричат този лагер място на номади.

Няма номади във фавелите на Сторнара, нито път такива от ромски етнос. Напротив, всички са български работници, които идват тук, за да работят на полето, и водят със себе си и малките си деца“, пише изданието. „Те трябва да плащат по 50 евро, за да останат в това сметище, наречено лагер, и някой им събира тази такса като право за престой в селото от бараки. Двете български деца нямаше да умрат, ако институциите бяха направили онова, което сезонните земеделски работници искат от дълго време – да се изгради зона от жилища с готови модули, по подобие на тези за пострадалите при земетресения, където се прокарват ток и вода“, завършва „Кориере“.

„Тази драма няколко дни преди Коледа е зов към нашето съзнание, но се обръща най-вече към съзнанието на нашата администрация. Тези хора имат нужда да намерят земя, която да ги приюти, за да не свършва всичко в трагедия заради този начин на живот в гето”, каза пред в.”Авенире” монсиньор Луиджи Рена, пастор в зоната на Чериньола. Според него в тази част от Пулия е пълно с този тип невидими гета, които са от десетилетие, и които продължават да съществуват в този вид въпреки обещанията за промяна от страна на институциите.

„Изпитвам огромна болка. Това е трагедия, която тежи за всеки от нас и ни убеждава още повече в необходимостта да предложим конкретно разрешение за тези семейства, които живеят в несигурни услови’”, каза пред медиите губернаторът на Пулия Микеле Емилиано.