Експерт каза какво трябва да направим, за да живеем 6 месеца, без да работим

С над 10% е скочил размерът на брутните необслужвани кредити и аванси в края на първото тримесечие на 2024 г. в сравнение с декември миналата година, показват данните на БНБ.

„Тази тенденция на нарастване при необслужваните кредити е в синхрон с нарастването на отпуснатите кредити. Нараства броят на необслужените като абсолютна сума и като брой кредити, събираемостта остава на високи нива“, коментира председателят на Асоциацията за управление на вземанията в България Райна Миткова.

Тя посочи, че средният размер на необслужвания дълг е 568 лв., което е по-малко от минималната работна заплата. По думите ѝ това често са кредити, изтеглени при временни финансови затруднения, а не хронични.

Пред  Bulgaria ON AIR  Райна Миткова посочи като проблем пред българите липсата на „бели пари за черни дни“.

„Голяма част от българите нямаме спестявания. Научихме се, че парите са толкова достъпни, че в момента, в който ни потрябват, ще вземем от банката или бърз кредит. Банките бяха кредитор номер едно, последната година са почти изравнени с бързите кредити, към които прибягваме при спешни нужди. Ако имаме заделени пари, това няма да се наложи“, каза гостът.

На теория човек трябва да има финансов буфер, за да живее 6 месеца без доходи. Това е сумата, която сте спестили за посрещането на непредвидени разходи или внезапен спешен случай – да загубим работа си или доходите ни да намалеят и т.н.

Миткова даде съвет – при получаване на заплатата си да заделяме 10-20% настрани.

„Това да става веднага, когато получим своя доход, не в края на месеца, ако ни останат пари. Заделяме тази сума и не я пипаме. Останалите средства в края на месеца можем на инвестираме. Добра практика е да правим личен или семеен бюджет – това е начинът да кажем на парите си как да бъдат разпределени“, добави експертът.

Миткова препоръча също така да не плащаме често с кредитни карти, защото пари, които не се виждат, се харчат по-неусетно и е „по-болезнено да извадим тези пари от джоба си“.

Анализите показват, че най-много некоректни длъжници има сред младите хора.

„Задълженията са много ниски – средният дълг е до 2 500 лв. – за технологични играчки – телефони, лаптопи, нещо което е много естествено, правят го, защото нямат опита и знанията да управляват личните си финанси. Това са 21-35-годишни хора, хора с добри професии и доходи, живеят в големите градове“, добави Миткова.