Днес, докато пазарувах в хипермаркет от голяма верига, на касата станах свидетел на следното

Днес, докато пазарувах в хипермаркет от голяма верига, на касата станах свидетел на следното:

Възрастна жена си беше закупила най-основните продукти, с които може да преживее идната седмица. В количката ѝ имаше боб, яйца, мляко, хляб, сирене и малко домати.

Оказва се обаче, че не ѝ достига левче и каза на касиерката: – Моля Ви, извадете няколко доматчета за да станат точно! А тя ѝ отвърна: – Ама госпожо, вижте каква опашка направихте, нямаме цяла вечер! Друг също толкова нервен господин се провикна:

– Айде малко по-бързо, защото си имам по-важна работа – потропвайки с крак. Нещото, което обаче никой не се сети е, че жената има нужда само от 1 левче, което едва ли би ощетило нервния чичко, или всичките 20 души на опашката. Очите ми се насълзиха, а жената трепереше от притеснение. Касиерката я изгони и ѝ каза:

– Махнете се настрани и като намерите 1 лев, елате и си вземете нещата„. Женицата се дръпна настрана и започна да рови във видно празното си портмоне. Сигурно щеше да си тръгне без да е взела нищо и най-вероятно щеше да остане гладна, защото беше 8 ч. вечерта. Отидох при нея и понечих да ѝ дам 2 лв, а тя ме погледна с насълзени очи и ми каза: – Ама аз кога ще Ви видя, за да Ви ги върна? Отвърнах ѝ :

– Моля Ви, вземете ги! Вие имате по-голяма нужда от тях. На всеки се случва да не му достигне някоя друга стотинка!

– и настоях, а тя ми каза: –Бъди жива и здрава! Стигат ми тези думи, изпълват ме с много енергия. Напомням ви само да бъдете преди всичко хора и да си помагате, нищо че на вас не винаги са помагали, нищо че не ви стигат парите – нека бъдем ЧОВЕЦИ! .