Голям процент от това, което се продава като кашкавал, не е кашкавал

Нов проектозакон на Земеделското министерство, който цели да въведе ред по веригата от полето до рафта, предизвика остра реакция от страна на производители и преработватели.

Макар да го определят като „добра основа“, в ефира на NOVA представители на млечния, птицевъдния и овощарския сектор алармираха за сериозни пропуски.

Един от основните проблеми е дефиницията за „българска стока“. Проектът предвижда 50% от определени продукти в големите вериги да са български. Според производителите обаче това е не само недостатъчно, но и подвеждащо.

Ще паднат ли цените на храните след новия закон за надценките

„Искаме не просто да е произведен в България, а да е от българска суровина“, заяви Димитър Зоров от Асоциацията на млекопреработвателите. Той настоя квотата да е поне 80-90% и даде пример как потребителите са заблуждавани:

„Голям процент от това, което се продава като кашкавал, не е кашкавал, а полуфабрикат, внесен и просто разфасован тук. По регламент това се води българско“.

Ивайло Гълъбов от Съюза на птицевъдите допълни, че според европейския регламент нарязването и опаковането на испански хамон у нас го превръща в български продукт. „Ние сме против това. Искаме българско пиле да означава бройлер, отгледан, заклан и пакетиран в България“, заяви той.

От своя страна Мариана Милтенова от Националния съюз на градинарите посочи, че за плодовете и зеленчуците 50% квота е нереалистична през цялата година. „При измръзване на 90% от черешите, както се случи сега, не можем да осигурим и 30%. Това е форсмажор“, каза тя.

Законът предвижда таван на търговската надценка от 20% за големите вериги. Формулировката обаче е притеснителна, казват специалистите. Според текста 20-те процента се начисляват „след добавянето на разходите по реализацията на продуктите“.

„Това е една врата в полето. Веригата може да си калкулира разходи за ток, заплати, наеми и логистика и чак тогава да сложи 20% отгоре. Така ограничението става безсмислено“, коментира Зоров.

Друг проблем е възможността за неравно третиране. Търговецът може да сложи 1% надценка на един доставчик и 19% на друг, изхвърляйки го от пазара. Решението, според бранша, е еднаква надценка за всички доставчици в рамките на една и съща стокова група.

Най-скандалният, според участниците, текст е този, който изключва от обхвата на закона търговията на стокови борси, тържища и пазари на производители.

„Точно там, където оперират прекупвачите и се формира голяма част от пазара, законът няма да важи. Така са го написали“, заяви Милтенова. По думите ѝ това означава, че контролът върху цените на тези ключови места ще е нулев.

Извън регулацията остават и доставките за училища и социални домове, както и по-малките търговци с оборот под 20 милиона лева годишно.

Ивайло Гълъбов алармира, че новият закон ще наложи още по-голяма административна тежест върху бизнеса, който и без това е затрупан от ежедневни справки.

„Вместо да произвеждаме, ние ще пишем. А основният ни проблем е, че нямаме работници“, каза той и цитира своя колежка юрист: „След като изчетох закона, мога да кажа, че остава да хвърляме кърпата и да приключваме“.