Големият Ален Делон ни просълзи: По-скоро бях обичан, отколкото обичах. Аз съм първа цигулка, имам нужда от

„По-скоро бях обичан, отколкото обичах. Никога не съм се правил на тежкар с големите, изповяда световната звезда.

„Не може да очакваш да си Делон в продължение на петдесет или шестдесет години, с кариера като моята, и да се надяваш да те обичат“. Как да оцелееш с такава съдба? Какво да бъдеш, когато всичко си бил?

В неделя той ще получи в Кан почетната Златна палма за цялостната си кариера. Преди да отиде там, Ален Делон даде интервю за „Фигаро Магазин“, в което говори за себе си и киното, но също и за отминаващото време, жените, Макрон, Дьо Гол и „скъпата стара страна“, Франция, пише Гласове. На 83 г. дивият звяр все още има нокти.

Посреща ни на булевард „Осман“, в парижкия офис на компанията си, Alain Delon International Distribution (Adid). С дънкова риза и тридневна брада, един от митовете на френското, но също така на световното кино, наблюдава как пада здрача над неговото творчество и епоха. Стените, паркета, креслата, бюрото, масичката за кафе и най-малката частица в неговия свят е осеяна със спомени. Тук – филмов плакат; на една табуретка – полуотворени албуми за живота на Роми Шнайдер; над канапето – черно-бяла снимка на Мирей Дарк на плажа. Навсякъде, в рамка или просто закачено на стената, като бюст или корица на списание, е неговото лице. Повечето време сам, понякога в компанията на друга легенда, Едит Пиаф или Карлос Монзон, сниман в затворническата килия, от която му помогна да излезе с помощта на аржентинския президент Карлос Менем.

„На следващата седмица той се самоуби в колата си. Не търсете, продължава звездата с глас, койта сякаш е напът да се счупи, има само мъртъвци. С изключение на него“. Приближава се до снимка в рамка, на която позира като боксьор срещу Кърк Дъглас. Холивудският сървайвър отпразнува своята 102-а годишнина.

На входа има снимка на Делон и Бардо, приближили устни един към друг.

Как да оцелееш с такава съдба? Какво да бъдеш, когато всичко си бил? От култови филми до шедьоври – „Басейнът“, „Под яркото слънце“, „Гепардът“, „Самураят“, „Господин Клайн“ -, разбивайки света с поразителната си красота, налагайки своето присъствие, мълчание и самота.

Ален Делон е маркирал своята територия. Див звяр, винаги готов да извади ноктите си, единствен и неповторим, този, когото упрекват, че говори за себе си в трето лице – забравяйки, че говори за Франция – ни даде интервю в навечерието на получаването на почетната Златна палма на филмовия фестивал в Кан, пренебрегвайки посредствената и недостойна полемика, която това събитие предизвика в САЩ, където една петиция го обвини в женомразство и хомофобия.