В аптеката момче пита: Леличко, баба има нужда от лекарство, може ли да измия пода и да ми дадете

– Хей, какво ме гледаш със зяпнала уста! Ти нямаш такова и никога няма да имаш!  – Дебелото момче започна да дразни приятелчето си, обръщайки новата играчка в ръцете си.

– А ти, ти … ти си дебел! Да! – каза Влади и презрително присви очи.

– Завиждай и си мълчи- изръмжа дебелия. – Това е, защото винаги имам вкусотии за ядене. Майка ми ме храни вкусно. Пай, баница, пържоли, а баба ти само ти дава кокали да глозгаш- добавя момчето и се разсмива.

Влади стисна устните си с цяла сила и веднага почервеня. Момчето беше израснало с баба си, не познаваше майка си. Ясно беше, че бедната стара жена едва свързва двата края. Бабата беше много възрастна, едва ходеше, така че Влади трябваше да носи всичко на крехките си рамене.

– И когато баба ти умре, ще те пратят в сиропиталище. Това е мястото, където ще живееш – Дебелакът провокираше момчето все повече и повече.

– Откъде знаеш? – Влади беше зашеметен и примигна очи.

– Майка ми каза – сухо отвърна дебелото момче, извади бонбон от джоба си и започна да шумно да мляска.

Влади вече не чуваше какво още му казва момчето, но беше шокиран от новината. Момчето се втурна вкъщи, за да вземе количката, която бе намерил в кофа за боклук. По пътя си мислеше как ще бъде сам, без баба си, ненужен и неразбран от никого.

– Бабо, ти ще живееш още, нали? – Момчето изтича в къщата, размазвайки сълзите от лицето си.

Възрастната жена стана от леглото и седна на ръба:

– Владка, какво става внучето ми? Къде отиваш? – добави бабата и се изкашля силно.

– Таза ми Венко, а на него – майка му.

– Не го слушай, той е лош! Ще си лягам – каза едва чуто старата жена и се върна в леглото.

Влади я погледна и разбра, че на баба му ѝ е много лошо. Тя започна да кашля много, почти не ставаше от леглото. Но за медицински грижи нямаше пари, още повече, че все още дължаха пари в близкия магазин.

Влади спря пред старото огледало в коридора и каза силно:

– Мога!

Няколко минути по-късно той стоеше в аптеката.

– Леличко, дайте да ви измия пода! Баба ми има нужда от лекарство. Тя ще умре без него и ще ме предадат на сиропиталище – оплака се Влади, едва задържайки сълзите си.

– Изчезвай оттук просяче такова! Махай се! – Фармацевтката ядосано завъртя с ръка. – Отивай някъде другаде!

– Кой ти позволява да говориш така с детето? – намеси се млада жена, която през цялото време стоеше до витрината.

Аптекарката веднага се смути и започна да се извинява.

– Какво става с баба ти? – попита непознатата.

– Болна е, кашля – отвърна момчето, а устните му се свиха.

– Сега ще купим всичко, от което се нуждае – отвърна жената и започна да изрича непознати за Влади думи към аптекаря.

Възрастната жена продължаваше да боледува, а непознатата много често посещаваше както момчето, така и баба му. Когато бабата си отиде, жената осинови детето, което през това време беше много свикнало с нея. Тази жена бях аз.

Влади вече е на двадесет и пет години. Учи за лекар и се отнася много внимателно към възрастните хора!