“Влюбих се в женен, на 33 години-В началото всичко беше наред, но после кошмарът започна”

Той беше всичко онова, за което би могло да мечтае момиче на моята възраст. Имаше хубава и престижна професия, хубава кола и изглеждаше като филмова звезда – с черна коса, сини очи и страхотно поддържана фигура. Точно по това време се бяха появили семейните проблеми с жена му и двамата временно живееха разделени. Всъщност този вариант ми се стори идеален, тъй като така той можеше да ми отделя повече време.

Е, имаше една малка подробност но съществена, която научих по-късно – съпругата му и майка ми се познаваха твърде добре, но това не ми попречи да го обичам. Отношенията ни се развиваха перфектно, аз се чувствах прекрасно и бях готова на всичко за моя единствен любим.
Но, както се казва, много хубаво не е на хубаво. Някой ни видял и съобщил на жена му. Тя разбира се бързо разбрала коя съм и кои са родителите ми. И една пролетна вечер дойде у дома. Дълго говори с нашите, като последните й думи бяха:
„Кажете на дъщеря си да остави съпруга ми на мира!”.

Помня много добре отговора на баща ми: “Ако дъщеря ми иска да е с него, а той се откаже от нея, нищо няма да излезе от връзката им. Поради това е по-добре ти да поговориш с мъжа си”. След като тя си тръгна, у дома настана ад. Майка ми изпадна в истерия – как е възможно дъщеря й да има връзка с женен мъж, при това съпруг на нейна позната! Настояваше незабавно да скъсаме, ама на секундата. Аз плачех и се кълнях, че се обичаме и за нищо на света не искам да го зарязвам. Накрая татко надделя и каза на мама да ме остави сама да осъзная грешката си. Все някога ще ми дойде акълът.

След няколко седмици бях абитуриентка и незабавно след бала заминах с него за Слънчев бряг. Там изкарахме една невероятна, направо вълшебна седмица – вечери на свещи, разходки по морския бряг и невероятен секс. Имах чувството, че по-щастлива никога не съм била. Два дни след като се върнахме, той ми се обади и ме покани на вечеря в много изискан ресторант. Стана ми толкова приятно, направо летях! Може би затова решението му, че е необходимо да се разделим, ме обля като студен душ. Каза, че прекалено много ме обича, за да си позволи да съсипе живота ми само на 18 години. На него вече абсолютно нищо друго не му оставало, освен да се грижи за сина си и да се разбере и сдобри с майка му. А на мен ми предстояли най-хубавите години, ето защо решил да ми даде свободата от която съм имала нужда.

Последваха най-трудните месеци в живота ми. Плачех по цели дни, не можех да спя, да ям, да реагирам адекватно. Когато се успокоявах, му звънях по телефона поне да чуя гласа му. Той винаги ми отговаряше, съгласяваше се да се видим и ме изслушваше с голямо внимание и уважение, но за съжаление остана непреклонен в решението си – да се разделим завинаги и да забравим миналото. Аз пък все повече се убеждавах, че вече не бива да обичам толкова силно и истински, понеже после много боли и страданията са непосилни за жена като мен.

Година и половина по-късно се омъжих за човек, към когото не изпитвах нищо. Съпругът ми имаше достатъчно пари, няколко коли и се държеше мило и много внимателно с мен. Това донякъде ме караше да се чувствам добре. Осем месеца след сватбата ми се обади приятелка и ми каза, че видяла съпруга ми с едно момиче в колата. Пошегувах се, че той има много коли и може да не е карал той, а някой негов приятел. След няколко дни обаче и други хора ми казаха същото.
Нещо ме жегна. Почувствах се обидена, наранена, дори предадена и се чудех как да постъпя, какво да предприема, какви думи да му кажа – дали ще е по-добре да поговоря спокойно с него, или да вдигна луд скандал?

Веднъж с приятелката ми пиехме кафе в едно заведение, близо до неговата работа. На съседната маса седнаха две момичета. Тя ми посочи едното и каза: Ето, това е тази, която беше със съпруга ти! Заслушах се в разговора им. По-скоро говореше любовницата на мъжът ми, а другата я слушаше. Девойката се хвалеше, че приятелят й бил семеен, но не обичал жена си. Кълнял й се, че ще бъде само неин и скоро ще заживеят заедно. Станах от масата, приближих се до тяхната и като я погледнах в очите, й казах: „Всичко се връща!”.

Прибрах се вкъщи, седнах на дивана и се взрях в една точка. От вътрешността нещо ме раздираше. Бавно започнах да осъзнавам как се е чувствала съпругата на моя първи любовник. На другия ден подадох молба за развод. Разделихме се по взаимно съгласие.

Сега, след толкова години, разбрах едно – независимо дали си любовница или съпруга, винаги има моменти, в които се чувстваш самотна, нещастна и раздвоена. И се питаш защо точно на теб трябва да се случи. Решението е едно – да съумееш да направиш така, че за човека до теб да си и любовница, и съпруга, и всичко онова, което той иска да бъдеш. Само по този начин няма да си помисли за друга!
Повярвайте ми, възможно е! Аз го постигнах и най-накрая мога да кажа, че съм една щастлива жена. От все сърце го пожелавам и на вас! ”

Т. от П.