Мислите си, че когато температурите паднат под нулата и задуха северен вятър, сте жертва на сурова зима? А какво да кажем за редките случаи, когато термометрите покажат минус 15 градуса по Целзий?
Улиците опустяват и повече от нас се страхуват, че ако излязат навън, кръвта в кръвоносните им съдове ще замръзне, или носът им ще се вкочани и ще падне от студ. А я си представете какво е да си навън при минус 50 C (градуса по Целзий)! Мислите си, че е невъзможно или асоциирате подобна метеорологична картина със Северния и Южния полюс? Нищо подобно – това е ежедневие за хората от северното руско селце Оймякон, чието население според последното преброяване от 2010 година е 462-ма души! Тъкмо това е най-студеното населено място на планетата, до което можете да стигнете след два дни път с кола от Якутск – столицата на Якутия, която пък държи рекорда за град, при това главен административния център, с най-ниски зимни температури измежду всички останали под слънцето. Населението на Якутск надхвърля 270 000 души.
Как се справят местните с този нечовешки студ? “Руски чай, или иначе казано водка”, обяснява фотографът Амос Чапъл, който е посетил най-студения град в света и направил снимките, които можете да видите в галерията към тази статия. Снимки, от които ще изпитате почти физически пронизващия всяка тъкан, вледеняващ дъха и всички телесни течности мраз на оймяконската зима.
Името на Оймякон буквално означава “незамръзнала вода”, което звучи парадоксално в контекста на климата, характерен за това място. Изборът му обаче не е случаен, нито има ироничен смисъл – той е свързан с факта, че в близост до Оймякон се намира термален извор и някога това място е било спирка за еленовъдите, които са поили животните с водата, извираща от него.
Най-ниската температура, измерена в Оймякон, е сковаваща всякаква трезва мисъл (ето защо ви е нужен руски чай!) – 71.2 C, отчетена от термометрите през 1924 година. При тази, а дори и при наполовина по-малко ниска температура, ако човек излезе навън, носейки на носа си очила, те ще залепнат за лицето му, което е само един от проблемите, свързани със студеното време. Излишно е да се споменава, че за размяна на целувки и дума не може да става!
Излизайки от домовете си, жителите на Оймякон се сблъскват с много по-сериозни предизвикателства от временното късогледство или далекогледство.
Замръзването на земята в дълбочина пречи на нормалното функциониране на канализацията в домовете на хората, поради което и повечето домакинства имат и използват тоалетни извън домовете си.
По същата причина изкопаването на гробове се превръща в изключително трудно изпитание и става възможно едва след затоплянето на почвата (тундра) чрез запалване на огън. Местните жители са принудени да паркират колите си в отопляеми гаражи, а спирането за кратко с изключен двигател на улицата е равнозначно на изваждане на превозното средство от експлоатация – просто няма никакъв шанс двигателят на колата да запали отново. Въздухоплаването в региона също е абсолютно невъзможно през зимата, както и отглеждането на реколта, а рискът от измръзване само след няколко минути, прекарани навън, е напълно реален. “Бях облечен само с един тънък панталон, когато за първи път излязох навън при минус 47 градуса”, разказва Чапъл и описва усещането от студа така: “Имах чувството, че студът физически сграбчва краката ми и ги притиска като в менгеме. Същевременно усетих как слюнката в устата ми замръзва и образува ледени шушулки, които стърчат от устните ми.”
Поради липсата на местно земеделие, хората по тези места се изхранват предимно с месо. “Якутите обичат студената храна – замразена сурова арктическа риба, бяла сьомга, замразен суров черен дроб от кон, които обаче са считани за деликатеси”, обяснява Болот Бочкарев – жител на Оймякон. Той изтъква ролята на местото като основна храна за местните хора, която прави възможно оцеляването и доброто им здраве. Ако обмисляте да живеете тук, трябва да сте готови ежедневно да консумирате супа с месо. Чапъл пътува през Оймякон и Якутск, за да запечата с камерата си интересни визуални свидетелства за живота на хората при толкова екстремно ниски температури и възпрепятстващи много от дейностите, с които сме свикнали, климатични условия.
Като фоторепортер, той има за цел да търси, намира и визуализира необикновени и вдъхновяващи истории на хора от различни краища на планетата. За да заснеме тези кадри, той е трябвало да се справи с функционалните трудности при употребата на апаратурата му, причинени от ниската температура. По собствените му думи в някои случаи фокусирането на обектива е било също толкова сериозно изпитание като това да отвориш буркан с туршия. Колкото и дълга, и сурова да е зимата в Оймякон обаче, тя все пак си има край, след който времето чувствително се затопля. През лятото средните температурни стойности са между 15 и 20 градуса над нулата, като понякога достигат дори 34 градуса по Целзий! Твърде горещо време за местните, които са свикнали на ниските температури и, според Бочкарев, дори ги предпочитат, оплаквайки се от жегите при по-продължително и рязко затопляне.
