Български пенсионер откри „безплатен ток“: Солена вода и графит осветяват дома му

Докато сметките за електроенергия достигат рекордни нива, един бивш химик от малкото ямболско село Люлин доказа, че енергийната независимост е възможна дори с подръчни средства. Александър Александров захранва дома си с иновативни „солени клетки“, които не зависят от слънцето, вятъра или ЕРП-тата.

Рецептата за безплатна светлина: Само три съставки

В скромната къща на Александър в края на селото електрическата мрежа е на заден план. Неговите „клетки“ работят на прост, но гениален принцип, използвайки:

1. Графит (положителен електрод);

2. Алуминий (отрицателен електрод);

3. Солена вода (електролит).

„Вярвате или не, това е безплатен източник на енергия“, споделя химикът пред bTV. Всяка от неговите клетки генерира около 0,5 волта. В момента системата му произвежда стабилни 15,6 волта, които са напълно достатъчни за захранване на LED осветление и малък телевизор.

Енергия в името на една любов

Историята на Александър не е само за наука, а за обещание. Той започва опитите си след загубата на своята съпруга. „Тя мечтаеше за независимо осветление, без да харчи средства за него“, разказва той със сълзи на очи. Днес той инвестира почти цялата си пенсия от 400 евро, за да купува кабели и материали, продължавайки мисията си в нейна памет.

Може ли това да спаси българското домакинство?

Въпреки че работи „на ръка“ в домашни условия, Александров е убеден, че технологията може да бъде мащабирана. Системата има няколко ключови предимства:

• Работи денонощно: За разлика от соларните панели, клетките не се нуждаят от слънце.

• Ниска себестойност: Компонентите са лесно откриваеми и евтини.

• Екологично чиста: Не отделя вредни емисии.

[Image suggestion: Close-up of homemade energy cells in glass jars connected with wires, illuminating a bright light bulb in a rustic workshop]

Предизвикателството: 40 метра кабел на месец

Въпреки успеха, „ябълският Тесла“ се бори с липсата на средства за масово производство. С месечен доход от около 800 лева, той признава, че експериментите стават все по-скъпи. „Купувам по 40 метра кабел всеки месец. Пенсията не стига за всичко“, жалва се той, но не спира да търси начин да подобри прототипа си.

Случаят на Александър идва в момент, в който темата за енергийната бедност в България е по-актуална от всякога, а неговото изобретение дава надежда, че отговорът може би се крие в простата химия.