Българска майка на 9 деца моли за зимни обувки на рожбите си – Гледа ги с 1 лев дневно

Бедност и мизерия само на 30 километра от Бургас и Созопол са причина родители да не могат да изпращат децата си на училище. Липсата на работа е най-големият проблем на общините между Бургас и Малко Търново. Много от хората там казват, че живеят ден за ден на вересия и не могат да свържат двата края. До момента за бедстващото семейство са правени репортажи от телевизиите, но без никакви продължителни положителни резултати, пише „Флагман“. Българката Красимира – майка на 9 деца, пита политиците как се гледа дете с 1,16 лв. на ден. Тя и съпругът й разполагат с 550 лв. на месец. Момиченцата по време на едно от телевизионните интервюта са по джапанки. Майката казва през сълзи: „Много ми е тежко, че не можем да се справим с този живот!

Много ми е тъжно, защото ако имаше работа, сега нямаше да молим за милостиня. Съпругът ми взема 380 лева от ВиК Созопол, аз получавам детски. Не можем да си изхраним децата. Ходя от магазин на магазин, вземам на вересия храна, магазинерите започнаха да ме заплашват. Имаме хиляди левове борч по магазините. Имах надежда, че някъде ще мога да си намеря работа, но работа няма. Когато съпругът ми вземе пари, плащам и отивам в друг магазин, за да взема друг борч. Не съжалявам, че съм дала 9 деца на тази страна. Съжалявам, че съм ги родила в тази страна.

Първите 4 деца ги родих по Тодор-Живково време. Тогава лекарствата бяха безплатни, многодетните майки бяха на почит, даваха се безплатни билети за рейс. Четирите деца не можах да разбера как съм ги изгледала, не беше тежко. Но сега е напълно различно, сега държавата не се интересува за децата си.

Винаги сме имали надежда, че България ще се оправи. Ако работех и аз, щяхме да се справим. Карбовски направи предаване за нас преди 7 години. Тогава нямахме никаква техника. Той много ни помогна. Но мизерията при нас продължава. След демокрацията нашите деца са отгледани от медиите. Не искаме милостиня, защото всички българи са много зле. Искам просто да си намеря работа, за да можем да си отгледаме децата. Когато Карбовски дойде, едно от децата поиска врата. Тогава нямахме дори врата.“

Посланието на Красимира Василева към всички българи:  „Ех, братя и сестри българи, помолих за помощ, като забравих, че в нашата държава всеки се спасява, както може!

Не исках милиони — само 4 чифта зимни обувки за децата, за да могат да ходят на училище! Много биха ги изхвърлили в контейнера, но не биха ги подарили! Вече месец споделям публикации като зов за помощ! Питате ме кой номер носят и дотам! Зная, че никой не е длъжен, но се чудя така ли не останаха добри хора в тази държава!  Мисля, че повече обръщаме внимание на лошите неща, които се случват! Моите деца ми казаха, че никой няма да ми помогне, но аз не им повярвах, защото имах поне малко надежда, че има все още човечни и добри хора. За съжаление моите деца излязоха прави! Ето сега вече съм сигурна, че в България няма живот за Българските деца!“

За контакти:  Красимира Стоянова Василева, с. Зидарово, общ. Созопол, област Бургас, ул. „Строителна“ 9 Децата се нуждаят от зимни обувки, от хранителни продукти…

/zajenata