Бивш военен сънува 3 пъти Богородица, после намира 3 средновековни кръста и сега гради 3 параклиса в Рупите

Атанас Войнов и дарители превръщат в оазис мястото в подножието на вулкана Кожух

„През 2016-а имах три съновидения само за месец. Сънувах Света Богородица на една скала в подножието на угасналия вулкан Кожух, а около нея всичко беше окъпано в бяла светлина.

Когато ми се яви за първи път насън, не го приех за сериозно. След това само през няколко дни още два пъти я сънувах.

Помня мястото, на което седеше, защото е на наш фамилен имот Приех съня си като знак, че нещо ми се подсказва.“

Това разказва Атанас Войнов от петричкото село Кърналово. След третия сън той споделил със свой приятел и двамата решили да огледат мястото и да го разкопаят. Така се появили под скалата три каменни кръста, както и останки от основи на черква.

В ниша под скалата открили много икони, кандила, сребърни и медни чаши за причастие и друга църковна утвар. Взел категорично решение, че ще започне да гради параклис, защото мястото е заредено с много енергия и е свещено.

Консултирал се е с историци, които потвърдили, че намерените останки са от древна черква, изградена вероятно в периода на Ранното средновековие около V-VI век. След това с помощта на техника разкрили останки и на още две черкви в съседство – „Св. Петка“ и „Св. Пантелеймон“.

На Великден през 2017 г. монасите от Света гора – дядо Нектарий и отец Унуфри, направили първа копка на централния параклис „Св. Богородица“, като е запазен входът на черквата между двете скали с издълбаните кръстове от двете страни. От цялата страна пристигат дарения за строежа на трите параклиса.

„Всеки помага с каквото може. Някои даряват пари, икони, други – строителни материали, идват добри хора да помагат с труд. Много жени от района засаждат цветя, грижат се за алеите. Имаме и дарение на цветя от жена от Северна Македония.

Централният параклис вече е почти готов, изписва се вътре от зографа Любомир Славков. Другите два са на етап груб строеж. Мястото вече се оформи като притегателен център за миряни. Вече имаме и случаи на болни хора, които са облекчили страданията си. Майки разказват, че децата им с тежки диагнози са казали първите думички след молитва тук, а водата от аязмото е лековита“, разказва Войнов.

Параклисът “Св. Петка”, издигнат от Атанас Войнов и дарители.

Когато разпространили информация, че се търси помощ за направата на голям кръст, десетки хора от близкото село Боровичене откликнали, като намерили подходящо дърво и го дарили, изработката също била дарение.

„Много хора помогнаха с дърводелската работа до фундамента и поставянето. Участваха доброволци със средства, време и труд. До мястото на поставяне го носиха пеша и на ръце 24 военнослужещи – достойни мъже“, разказва Атанас Войнов.

От намерените на мястото вещи най-ценна е иконата на Света Богородица с Младенеца, наричана Великамъдрая. Предполага се, че е лежала под скалите близо 16 века. Рядко срещана икона е – в целия свят има малко такива копия.

На нея Исус и Богородица са с царски корони. Исус държи в едната си ръка меч, който символизира победата над злото, а в другата – земното кълбо.

Ценната икона на Света Богородица с Младенеца, наричана Великамъдрая

Другата много интересна и ценна икона е Благовещение, когато архангел Гавраил носи благата вест, че Мария е богоизбрана да роди Божия син. Проучване, което Войнов е направил сред историци, показало, че на това място е имало черква, построена през 484 г., върху тракийско антично светилище.

Легенда разказва, че точно оттук е тръгнал като млад отшелник житейският път на св. Иван Рилски, който по-късно се установява край Бобошево и в Рилския манастир.

През X и XI век в района са отсядали поклонници, тръгнали към Света гора. През Средновековието е имало много скални черкви, в които отшелници са пазили българщината и православието. Намерените два бронзови кръста около параклиса са от началото на XI век и се свързват с цар Самуил.

Подобни бронзови кръстове има открити и край Добрич. След падането под османско владичество в района е имало много гонения на монаси и отшелници, а всички черкви и параклиси в подножието на Кожух са разрушени.

Жителите на близкото село Старчево възстановяват през XVII век традициите да почитат Богородица, св. Петка и св. Пантелеймон.

„Покрай черквата е минавал старият път за Рупите и като деца сме идвали на минералните извори, както и до къщата на леля Ванга. Тя е вуйна на майка ми Зоя и пазим прекрасни спомени от нея“, казва Атанас. Той е бивш военен, завършил е военното училище във Велико Търново и няколко години е бил радиоразузнавач с гръцки език в поделението в Петрич.

Параклисът “Св. Панталеймон”

След закриването му се е захванал с частен бизнес и търговия с перилни препарати. Казва, че в последните години изцяло се е посветил на изграждането на комплекса. Помагат му съпругата и децата.

Майка му Зоя Войнова, която е на 80 г., също от сутрин до вечер е в параклиса „Св. Богородица“. Каузата на баба Зоя е съграждането на църкви. Със спестените си пари и от дарители е успяла да издигне параклиса „Св. Илия“ в село Богородица, под него – другия „Св. Неделя“, а сега помага на сина си и за трите параклиса в местността Рупите.

Бившата медицинска сестра е издала и три книжки със стихове, а парите от продажбите дарява за построяване на църквите. Тя е пенсионерка, продава плодове и зеленчуци на борсата в Кърналово. Всички изкарани пари влага в строежа на църквите и живее със скромната си пенсия.