Бащата на Сияна, която загина в тежката катастрофа край Телиш, Николай Попов посочи Десислава Паунова като виновник за смъртта на неговата дъщеря.

В своя публикация във Фейсбук той посочва, че Десислава Паунова, която бе част от Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, но бе освободена със заповед по време на министър Андрей Цеков през януари миналата година.

По думите на Николай Попов, докато тя заема поста към нея са подавани множество сигнали за смъртоносната отсечка Радомирци–Телиш от път I-3. Той твърди обаче, че Десислава Паунова не е предприела никакви мерки.

Ето какво пише той:

Защо държавата уби Сияна? И продължава да убива.

Измина почти месец без никакви ясни резултати.

Искам да бъда разбран кристално ясно. С цената на повторения и неудобни истини, ще го кажа направо — държавата е съучастник в убийството на дъщеря ми Сияна. Както и в смъртта на още десетки невинни българи.

Сияна не е просто жертва. Тя стана знаме. Болезнено, неволно, но ясно — символ на народната съпротива срещу бездушието, беззаконието и разпада на държавността по българските пътища.

На моето семейство се падна този тежък жребий.

Вие ми дадохте сила да говоря. Да крещя. Да търся отговорност. Други родители вече го правиха — в сълзи, в гняв, в отчаяние.

Но колко още деца трябва да бъдат убити, за да бъде чут този вик?

През 2024 г. към АПИ валят сигнали за смъртоносната отсечка Радомирци–Телиш от път I-3. Път, по който се стига от София до Букурещ — но и път, по който българите стигат до гроба.

Сигналите не идват само от активисти. /с част от тях разполагам/ Идват от МВР. Да, от държавата към държавата – с искания за ограничение на скоростта, за знаци, за превенция.

Какво направи АПИ? Отговорът е престъпно кратък: нищо

Отговорността има име и фамилия. Десислава Паунова.

Директор “Пътна безопасност и планиране на дейностите по РПМ“ получила десетки сигнали. Натоварена със задачата да реагира. Вместо това – мълчи. Бездейства. Потулва. Също като Иваничков – другият символ на чекмеджето, в което потъват сертификати за 140 милиона.

Също като всички, които знаят, мълчат и си получават заплатите.

И какво се случи? На 31 март 2025 г., в пороен дъжд, камион натоварен с 20 тона хартия, се движи по тази отсечка с 84 км/ч. Законно, но смъртоносно.

На пътя е Сияна — на 12 години, в колата с баба си и дядо си.

Камионът губи контрол. Ударът е фатален. Детето ми загива!

А дядо ѝ може никога повече да не има ясно съзнание. Най-вероятно ще остане инвалид.

Всичко това можеше да бъде избегнато с няколко пътни знака на стойност под една минимална заплата.

Но АПИ „оценява“, че пътят бил в „добро състояние“.

Когато институцията спи, децата умират будни.

Ако ограничението беше 60 км/ч, както предлага МВР, този удар нямаше да се случи. /това ограничение е въведено след смърта на Сияна/ Разликата между живот и смърт беше 24 км/ч.

По точно 19км/ч. С тази скорост опитвайки се да спре камиона размазва детето ми във вече спрелия автомобил на дядо и.

И тази разлика е отговорност на Десислава Паунова и на всеки, който ѝ е позволил да остане на поста си.

Незабавна оставка! Един Иваничков не стига!

Какво още трябва да стане, за да бъде уволнена тази жена?

Колко още деца ще погребем, за да получим оставка?

Или в тази държава наглостта е по-ценена от човешкия живот?

Списъкът на катастрофите, свързани с името ѝ, е ужасяващ — АМ „Струма“, Крън, Габрово… Сега и Радомирци–Телиш. И никой не поема отговорност.

Поне 50 жертви!

Затова, когато ме питат къде ще бъде следващият протест, отговорът е:

Блиц