Министърът на финансите Асен Василев възроди стари свои виждания за запушване на пробойни за избягване на данъци, които обаче може да създадат големи проблеми на коректните фирми, съобщи „Сега“.
С промени в Закона за ДДС, приложени в преходните разпоредби на закона за бюджета, той предлага всеки месец фирмите да отчитат пред НАП касовите си наличности. Ако данъчните установят, че сумите са съмнително високи, ще предприемат проверка.
С тази разпоредба Василев иска да прекрати злоупотребите с неотчетни заплати, които се дават в плик. Неотчетните пари обикновено се използват за фиктивно разпределение на дивиденти, като парите всъщност отиват за изплащане на възнаграждения на служителите. От тази схема недобросъвестните работодатели печелят, защото не плащат осигуровки върху така раздадените пари.
Първи реагираха счетоводителите, които алармират каква безсмислена административна тежест е декларирането на касови наличности всеки месец.
Първо, НАП прилага контрол върху фирмените каси от 2018 г., без да товари с това фирмите, защото ползва данни от националната статитистика. От тогава в следващите години на светло излязоха огромни суми за над 10 млрд. лв., върху които бе платен данък дивидент. Касовите наличности се изчистиха, там където ги е имало, и новата мярко с ежемесечната отчетност няма да доведе до нови постъпления в хазната, предупреждават счетоводителите.
„Обида е постоянното вменяване на работещите фирми, че са мошеници и мамят фиска! Недопустимо е отношението от тежка и закостеняла администрация, която освен че не се реформира, напротив влошава средата за правене на бизнес!“, пишат в специализираните счетоводни форуми представители на гилдията.
Според тях измамниците отново ще намерят вратички, но коректните фирми са изправени пред поредна административна тежест и допълнителен труд. Друг проблем е, че много от фактурите не пристигат навреме и при ежемесечно отчитане има опасност фирмите да предоставят неверни данни, което може да предизвика негативни последици за тях.
„Законът за ДДС дава право една фактура да се включи в дневника за покупки и да се ползва данъчен кредит 12 месеца след издаването ѝ, именно заради това, че документите пристигат с голямо закъснение. А невключването на фактура, платена в брой, пряко кореспондира с касовите наличности“, обясняват счетоводители.
Асен Василев обяви на брифинга при представянето на бюджета, че вече е обсъдил промяните в Закона за ДДС и други закони със сдруженията на счетоводителите и одиторите, но въпреки това се очаква силна негативна реакция от страна на работодателските организации.
Друго предложение на финансовия министър е дивидентите да се изплащат само по банков път, независимо от сумата. В момента ограничението за плащане в брой е 10 000 лв., затова е възможно касови наличности да бъдат изчистени с няколко плащания на дивиденти в брой от 9999 лв. После тези пари обикновено също се дават за заплати под масата, без да се плащат осигуровки и данъци.
С промени в Закона за ограниченията на плащания в брой Василев предлага във всички фирми с над 50 души персонал възнагражденията да се изплащат единствено по банков път. Специално за фирмите от сектор „Ресторантьорство и кетъринг услуги“ се предвижда заплатите да се превеждат само по банкова сметка независимо от броя на персонала.
Както стана вече известно, финансовият министър Асен Василев предлага една доста екстравагантна законова разпоредба срещу сивия сектор в ресторантьорския бизнес – клиентите на заведенията да откажат да платят сметката, ако не получат касова бележка. Очаква се това да дисциплинира ресторантьорите, а потребителите да станат по-взискателни. Мярката засега предизвиква повече учудване как може да сработи, отколкото одобрение.
Ресторантьорският бизнес първи получи данъчни преференции по време на ковид пандемията – ДДС бе намален от 20 на 9%. В замяна на това браншът се ангажира да завиши минималния осигурителен доход на заетите на 810 лв. – доста над тогавашната минимална заплата от 650 лв. Ниската ставка ДДС бе удължена до края на 2023 г. въпреки, че ковид-пандемията отдавна премина и това предизвиква доста негативна реакция от страна на други бизнеси.
Сегашните действия на финансовия министър покават, че явно не е доволен от приходите в хазната, които идват от този сектор.
Работодателски организации обаче побързаха да защитят ресторантьорите и се учудиха защо така проектобюджетът за тази година е толкова рестриктивен към тях.
От БСК изразиха притеснение, че задължителното плащане по банков път ще затрудни работещите в този сектор, защото нямало достатъчно банкомати в цялата страна. „Това ще създаде затруднения за хората с най-ниски доходи заради банковите такси при теглене на суми и ще се отрази на сезонната заетост в малките населени места. Преди да се въвеждат подобни мерки, би трябвало да се обезпечи възможността хората да разполагат с парите си в реално измерение“, коментира пред БНР Мария Минчева, зам.-председател на БСК.
„Сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ е в топ 3 на секторите с най-висок ръст на общите разходи за труд – над 30% ръст на възнагражденият“, посочват още от БСК. Според бизнес организацията това повишение е следствие на увеличените възнаграждения, които компенсирали пропуснатите ползи от приходи от ДДС в бюджета.
