Алекс Сърчаджиева и тишината на баща ѝ: „Простих му отдавна и ми олекна“

Историята между Александра Сърчаджиева и нейния баща – легендата Йосиф Сърчаджиев, винаги е била една от най-болезнените теми в българското арт пространство. В едно от най-личните си признания напоследък, актрисата разкри как е преминала през ада на самотата, за да открие лечебната сила на прошката.

Когато бащата го няма

Александра е едва на 22 години, когато губи най-голямата си опора – своята майка, Пепа Николова. В този съдбоносен момент, когато светът ѝ се срива, баща ѝ остава безучастен.

„Той не се включи по никакъв начин. Просто го нямаше“, споделя тя без заобикалки.

Въпреки липсата на бащина ръка и подкрепа в най-тежките ѝ моменти, днес в гласа на Алекс няма горчивина. Тя е успяла да направи нещо, което за мнозина е непосилно – да пусне гнева.

Прошката като спасение

За Сърчаджиева прошката не е жест към другия, а подарък към самата себе си. Тя признава, че дълго време е носила тежест, която е задушавала сърцето ѝ, докато не е осъзнала, че омразата наранява само този, който я изпитва.

• Освобождението: „Когато простиш истински, от теб си тръгва голяма тежест.“

• Мирът: Днес тя гледа на Йосиф не с обвинение, а с разбирането на човек, който е преминал през своята катарзис.

Майчинството като коректив

Липсата на баща в нейния живот е родила у нея неистова нужда да бъде точно обратното за своето дете. Днес Александра гледа на света през очите на майка и не може да си представи съществуването си без своята дъщеря. Тя е избрала да прекъсне модела на изоставянето, заменяйки го с безрезервна отдаденост.

Сърчаджиева доказва, че раните от миналото не трябва да определят бъдещето. Нейната сила не идва от това, което е получила, а от това, което е съумяла да изгради сама върху руините на едно отчуждение.