През 1990-а Камен Воденичаров, Петър Курумбашев, Любен Дилов – син и още неколцина млади ентусиасти стартират тв предаване, което бързо се превръща във феномен. „Ку-Ку“ съчетава дръзка публицистика със скечове, а участниците в него стават звезди от национален мащаб.

Днес, 35 години по-късно, се срещаме със славните действащи лица в студентската програма. С шоумена легенда Влади Въргала обаче обсъждаме не само артистичните му изяви, но и драмата на Мануела Горсова – момичето, което стана инвалид в резултат на автомобилна катастрофа, предизвикана от употребилия алкохол световен шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки. Ученикът на Стефан Данаилов от години помага на осакатената девойка и днес не може да скрие гнева си към баща й Красимир Горсов, който изпразни банковите сметки за лечението й, проигра парите на комар и изчезна безследно в края на миналия октомври.

– Влади, както стана ясно, сте правили ремонт в жилището на Мануела Горсова. Разкажете по-подробно какво се случва там…

– Мануела и майка й Диана, която е неотлъчно до нея, вече живеят в ремонтирано жилище. Има сега и платформа пред входа на блока. Съоръжението позволява да се свали инвалидната количка и Мануела да излиза на разходки. Домът не беше ремонтиран 15 години, а детето си стоеше все вкъщи. За седмица с приятели и добри хора безвъзмездно направихме жилището прекрасно и се монтира платформата. Докато траеше ремонтът, Мануела и Диана бяха другаде.

– Как се почувства Мануела, излизайки навън след дълги години?

– И двете с майка й бяха напрегнати и това е съвсем нормално за хора, които не са излизали извън жилището си от дълги години. След ремонта и поставянето на платформата Диана вече може да извежда дъщеря си Мануела навън винаги, когато времето позволява, без да е зависима от чужда помощ.

– Кои ваши приятели и добри хора помогнаха за ремонта и платформата?

– Някъде около 30-40 човека се включиха с труд и средства в благородното дело, което дори престъплението на онзи бозайник – баща й на Мануела, не можа да провали. Него не мога да го нарека дори животно, защото ще обидя животните. Повечето от хората, замесени в ремонта, са мои приятели, но имаше и такива, с които се запознах на място. Ще изброя някои от тях, защото доброто е заразно, но ако му се даде трибуна. Тези хора бяха лъч светлина в зловещия мрак, обгърнал Мануела и майка й. Планувах ремонт от дълго време, но той стартира след инициативата на Мария Александрова, която дари и осигури монтажа на подвижната платформа за стълбището и външната рампа пред входа. Стойността им е 5 цифрена сума.

Мария се занимаваше с цялата документация и разрешителните процедури. Изключително голяма благодарност към кмета на район „Триадица“ Тодор Божинов, арх. Михалев и инж. Елена Димитрова, които бяха съпричастни. с нас и използваха целия си професионализъм! С приятелите ми от мотоклуб „Роверс“ влязохме в апартамента в петък и изкъртихме всичко – от пода и стените. Изхвърлихме и мебелите. В събота и неделя влезе Лило и боядиса няколко пъти. Асен оправи всичко по ВИК инсталацията, Илия – вратите и бравите. Веско Иванов осигури ламината, а Малчо, Смешния и Каската го монтираха. Боите, строителния материал и инструментите ги осигури Пепи от „Ди Ем макс“. След това Лили, която притежава фирма „Ай Кеър“, влезе и лъсна до блясък жилището. Момчетата и момичетата от мотоклуб „Калашниците“ закупиха гардеробите, скриновете и шкафовете.

– Защо жилището на Мануела не е ремонтирано 15 години, след като е имало доста средства в събирателната сметка, а и в другата – в която са били преведени парите от застрахователя?

– Въпреки че онова изродено и дефектно същество – бащата на Мануела Красимир Горсов, ме лъга няколко пъти, че му трябват пари за жилището и че е ремонтирал, нищо не е направил. По мои сметки платформата трябваше да е закупена и поставена отдавна. Оказа се обаче, че цели 15 години детето не е извеждано навън поради невъзможността Диана да свали количката.

– Какво се случва в момента с Красимир Горсов?

– Не зная нищо за него. Не искам и да знам. Той не ме интересува, за мен не съществува. Красимир е нещо, което изважда и събужда най-низките ми инстинкти и вибрации. Не желая дори и да разсъждавам за него. Така че, моля, не ме провокирайте! Интересува ме какво трябва да се направи за Мануела и майка й Диана.

– Имаше подозрения, че може и вече да не е жив…

– Доколкото знам, е жив и се крие при майка си. Някой ми спомена, че са го мярнали и в столичния квартал „Люлин”, което мен лично много ме съмнява, защото в София има колектори, които си го търсят доста. Те са такива, които не връчват призовки и работят без предизвестия. Красимир Горсов е завлякъл и частни лихвари. Оказа се много изобретателен в намирането на пари…

– Диана подаде жалба до прокуратурата срещу Красимир Горсов, след като се установи, че е източил и двете сметки на Мануела. Има ли резултат?

– Абсолютно нищо не последва. Ако ставаше дума за някой друг, досега да е осъден и вкаран в затвора, но според закона в случая с Красимир са дума срещу дума. Тоест единият казва, че другият е откраднал парите, а пък другият твърди, че ги бил дал за лекарства на детето. Диана е знаела само за средствата в едната сметка, които са преведени от застрахователя. Мислила е, че не се тегли от тях и се пазят. За сумата в набирателната сметка пък изобщо не е подозирала.

– Красимир опитал ли се е да се свърже по някакъв начин с Диана?

– Не. Бил е в ясно съзнание, вършейки злодеянието да изтегли парите от двете сметки и да остави собственото си дете, което е осакатен труп, и обърканата и безпомощна майка, своята бивша жена, на чуждото благоподаяние. Красимир е мърша, отпадък. Не искам изобщо да разсъждавам за него. Като си помисля за този бозайник, ми се приисква да му направя разни неща…

– С какви средства живеят Мануела и Диана в момента?

– С 1800 лева месечно. Това са пари, които Диана получава като личен асистент и от ТЕЛК-а на Мануела. Абсурдно е да са. им достатъчни. Рехабилитацията на Мануела, която е неподвижна, е през ден и е доста скъпа. Добре че рехабилитаторката Рени я прави за символична сума заради детето. Близка приятелка Надежда, която има събрани ваучери за храна на стойност 2000 лева, ще ги отстъпи на Диана. На 2 септември Мануела посрещна рождения си ден в ремонтиран дом. тортата и вкуснотиите бяха подарък от „100 грама сладки“.

– Защо не организирате кампания за набиране на. средства за Мануела?

– Сметката не е затворена, просто е спрян достъпът до нея на онова нищожно недоразумение на природата – Красимир. Диана никога не е молила за помощ. Не защото няма нужда, а защото не може. Това пречи ли ни да се сетим сами? Между впрочем хората в. момента на подсъзнателно ниво се занимават с бащата Красимир и ги вълнува това, – че той е изхарчил парите от двете сметки на детето. Може дори да има так0ва, които асоциират Мануела с Горсов и би ги отблъснал всеки призив за помощ. Въпреки това намираме и ще намираме начини с група истински приятели и добри хора да помагаме на Диана и дъщеря й.

Има и друго – в България нуждаеща се не е само Мануела. Тези, на които им трябва помощ, са много, в пъти повече от можещите да помогнат. Хубаво е всеки човек да осъзнае, че би могъл да е решение за оцеляването на някого, който наистина е в неравностойно положение. Така както направихме ние – без да сме фондация или някаква организация, казахме „Хайде“ и подобрихме живота на Мануела и Диана. Всеки може да стори същото. Усещането след това е велико!

– Какви са актьорските ви ангажименти тази есен?

– В момента играя в три пиеси. Едната е с трупата на Ловешкия театър – „Брачен договор”. Тя е много по-различна от доста други комедии на пазара, в които е пълно с вулгаризми, целящи да се измъкне смях от зрителите. Нашата е чиста, с голяма стойност и се оценява добре. В „Брачен договор” е голям кеф да си партнирам с Диана Спасова, с която се разбираме само с поглед. На 23 ноември ще играем пиесата в „Сълза и смях”. Втората постановка, в която участвам, е „Зад кулисите” на режисьорката Надя Асенова. Този спектакъл няма аналог в България. Той е компилация от театър, акробатика, фигурно пързаляне, комедия, водевил и мюзикъл. Изключително въздействащ е и ефектен. Казал съм и ще го кажа отново: ако има дори един недоволен зрител от „Задкулисите”, лично ще му възстановя сумата, която е платил за билет. На 3 ноември ще имаме представление в „Сълза и смях“. Играя си и „Мемоарите на един Въргал”. Не е стендъп комеди и няма тъпи скечове за мутри в него, гледа се като филм.

– Не споменахте нищо за снимки във филми и сериали.

– Играя сега само в театрални представления. В театъра ми е най-уютно. Там няма пари, но нишата е тази, в която искам да бъда. Парите са важни, но не са и най-важното. Любо Кабакчиев, лека му пръст, навремето е казал на студентите си: „Деца, запомнете от мен, че театърът е надпис на брега до вълните“. Има търсещи и любопитни хора, които продължават да изследват живота, събитията и закономерностите, вълнуват се от добро и зло и за тях това е спасителен оазис. Самият аз минах през всички ниши на професията – театър, кино, телевизия, халтура, шоубизнес, писане, режисура, продуциране. Всяко едно мое начинание до момента е било успешно, доказало се е във времето и мисля, че определено разбирам от това, с което се занимавам. Винаги съм работил с чувство за мисия.

Тоест правя нещо, за да стане по-добър светът, да се помогне на хората в по-правилната посока. За съжаление, оказа се, че такова животно не съществува. При всички неща, с които съм се занимавал, парите са нахлували като основно условие. Ако можем да направим едни пари, то тогава се отделя много енергия, без да имат никакво значение качеството и резултатът.

– Как са близките ви?

– Всички са добре. Майка ми се държи. Има си нова приятелка – котката Добринка, която се чувства прекрасно в скута й. Дъщеря ми реши, че иска да живее във Варна и от началото на лятото е там. Работи в център за деца аутисти. Синът ми също е окей. Брат ми Костя си дойде от Украйна, след като навърши 60 години и вече имаше възможност

да напуска воюващата страна. Наскоро отново замина за там. Снахата и двете дъщери – близначки, останаха в България. Момичетата работят и учат висше. Майка им също ходи на работа, и то на две места. Бившата ми съпруга Силвия е естет и вече 15 г. е име във фотографията.

– Появи ли се жена в живота ви?

– Личният ми живот касае само мен, но ще кажа, че има човек, който ме извади от комата. Хората сме истински, когато обичаме. От година съм открил философията на поета мъдрец, че каквото и да правиш, трябва да си влюбен.

– Ще минете ли отново под венчило?

– Не. за много неща, които касаят човек, бракът е важен, но когато си млад. За съжаление напоследък се оказа, че е унищожител на любовта, въпреки че и отворената връзка не гарантира вечност. Бракът прави хората прекалено официално зависими и ги вкарва в разни регламенти. На моята възраст той не е спирка по пътя, по който съм тръгнал с човека, с когото съм.

– Мислили ли сте отново да си пуснете дълга коса?

– Когато бях тийнейджър беше забранено. Тогава обаче вървеше филмът „Коса“ и аз като всеки на такава възраст исках и моята да е дълга. След това – като Въргала, вече нямаше как да я намаля, защото къса нямаше да подхожда на образа. Като правех филма „Шменти-капели“, трябваше отново да съм с дълга коса заради героя ми. След последния снимачен ден се подстригах и направо се родих.

Много пъти ми се е искало да махна косата и да се обръсна гола глава, защото е по-удобно. Не съм го правил, защото ще кажат, че подражавам на Слави Трифонов. На някои хора им подхожда къса коса, на други – дълга. Аз не съм сигурен при мен как е, но знам, че косата си отива лека-полека с времето и въобще не ми дреме. Интересуват ме други неща, а не дали съм готин.

– На 58 години с какво сте по-различен от младия Влади?

– Няма как да не съм променен, защото остарявам. Животът е като външен асансьор. Като си на висок етаж кислородът е по-редичък и се диша по-трудно (смее се). На 58 осъзнавам, че е имало хубави неща, които заради работата съм пропуснал, когато Господ ми ги е давал. Сега разбирам, че няма значение какво е направил човек за другите и какво мислят за него. По-важно е какво му се е случило и му носи удовлетворение. Вече не давам приоритет на работата.

Източник: Уикенд