Ако вашият родител проявява тези 4 признака, това може да е знак, че краят наближава – ето как да се подготвите. Никога не съм знаел това!

Ако вашият родител проявява тези 4 признака, вероятно наближава краят – как да се подготвите

Разпознаването на последните етапи от живота на родител е едно от най-трудните изпитания.

Всяко пътуване е уникално, но в последните дни или седмици често се появяват общи признаци – знак, че тялото започва естествено „да се изключва“.

Разбирането на тези сигнали няма да направи раздялата по-лека, но ще ви помогне да осигурите повече утеха, достойнство и присъствие в този свещен момент.

По-долу са четирите най-чести индикатора, че краят е близо, и начини да подкрепите любимия човек.

1. Повишена сънливост и отдръпване от общуването

Когато организмът пести енергия, болният спи повече и говори по-малко. Може да забележите, че:

• прекарва дълги часове в дрямка;

• отговаря едносрично или само ако го заговорят;

• губи интерес към посетители и разговори.

Това не е пренебрежение, а естествено отпускане.

„Те не ни игнорират – подготвят се за следващата стъпка“, казва д-р Карън Лю, специалист по палиативни грижи.

Как да помогнете
• Посещавайте спокойно и нежно.
• Дръжте ръката им, говорете тихо – често чуват, макар да не отговарят.
• Не насилвайте разговор; присъствието само по себе си е ценно.

2. Промени в апетита и приема на течности

В края на живота желанието за храна и вода намалява. Възможно е вашият родител да:

• отказва ядене и напитки;

• преглъща по-трудно и по-бав­но;

• има сухи устни, дори да предлагате вода.

Тялото вече не се нуждае от „гориво“ както преди, а насилването с храна причинява дискомфорт, не комфорт.

Как да помогнете
• Предлагайте глътки вода или парченца лед, ако пожелае.
• Поддържайте устните с балсам.
• Оставете го сам да реши колко да приема – това е естествен процес, не битка.

3. Изменен дихателен ритъм

В последните дни дишането често се променя:

• появяват се дълги паузи (т. нар. дишане на Чейн-Стокс);

• чуват се „хрипове“ или „ръмжене“ (известно като „смъртен хрип“);

• дишането става плитко, неритмично или затруднено.

Причината е забавеното кръвообращение и задържането на течности в белите дробове и гърлото.

Как да помогнете
• Леко повдигнете главата за облекчаване на дишането.
• Използвайте хлад­на овлажнителна мъгла или вентилатор за по-свеж въздух.
• Говорете успокояващо – дори без отговор.

Обикновено това не значи болка, макар да изглежда тревожно.

4. Обърканост, дезориентация или халюцинации

Спадът на кислорода към мозъка може да доведе до:

• смесване на имена и събития;

• „виждане“ на хора, които не са там;

• усещане, че се намират другаде.

Някои описват това като „преход“ – преминаване от реалността към вътрешен свят.

Как да помогнете
• Успокоявайте деликатно.
• Не коригирайте възприятията, освен ако не ги тревожат.
• Бъдете наблизо и предлагайте подкрепа – дори да не ви разпознават.

Най-важното е чувството за сигурност и обич.

Заключение: присъствието е най-големият дар

Когато родителят ви е близо до края, често се чувстваме безсилни и търсим „какво да направим“.

Но понякога най-силното действие е просто да бъдеш:

• Бъди там.

• Бъди тих.

• Бъди любящ.

Любовта не отслабва в последния миг – тя се задълбочава.

Не можем да спрем неизбежното, но можем да вървим редом с родителя си с грация, разбиране и състрадание.

Когато забележите тези признаци, не се паникьосвайте.

• Разпознайте ги.

• Приемете ги.

• Подгответе се – практически и емоционално.

Най-добрите сбогувания са изказани съзнателно и обвити в любов.

Тази статия има информативен характер. Не се самолекувайте и винаги се консултирайте с квалифициран медицински специалист преди да приложите на практика каквато и да е информация от текста. Редакцията не гарантира резултати и не носи отговорност за евентуални вреди при използването ѝ.