Свържете се с нас

Made in BG

Ясновидецът Любомир Алексиев предсказа: В България ще се родят хора, които ще спасят света

Много от нас са скептични или направо се мръщят при споменаването на думата „ясновидец“, без дори да съзнават, че за пророците се говори още в Библията.

Всъщност Любомир Алексиев е много повече от ясновидец. Завършил теология, изумително ерудиран и фин човек.

Любомир е участвал във възстановяването на емблематична за България църква, помогнал за построяването на почти 10 параклиса, подкрепил всячески множество деца и хора в нужда.

През по-голяма част от времето той посреща тези, които имат нужда от неговото виждане в бъдещето, в Шумен, но по няколко дена в месеца прекарва и в София със същата цел.

Дълъг списък от мои приятели се довериха на Любомир, който един след друг ни изуми с възможността да вижда вярно неща от нашето минало и от нашата същност.

Срещнах се с него, за да ви доближа до начина на мислене на един човек, който има дарбата да вижда отвъд.

Разкажи ми за теб и за това как откри своята дарба?

Дарбата си открих на 23 години след семейна вечеря в къщата на моята маминка. От мъничък притежавам способността да разпознавам добрите от лошите хора, но не осъзнавах, че това е ясновидство.

Бях на детска градина при вуйна ми и един ден започнах да разказвам на децата за сватбата на майка ми и татко ми.

Вуйна ми до такава степен се объркала, че изчакала майка да се прибере и я попитала дали съм извънбрачно роден или след брак. Майка е казала: „Как, той се роди много след сватбата.“ Вуйна й разказала как аз съм знаел всичко за сватбата.

Вече бях на 23 години, когато веднъж маминка ми разказа за неин сън, в който видяла светещо кълбо и се явил неин възрастен дядо. Малко по-късно се почувствах особено и се оттеглих в спалнята. Легнах на леглото и видях в тъмното силуета на възрастен човек с калпак, облечен по старовремски начин.

Той се приближи към мен и аз в уплахата си му казах:

„Това не е редно, ти трябва да ми се явиш в съня.“

След това заспах. Когато се събудих, разказах на нашите и те бяха, разбира се, изненадани.

Започнах да им разказвам за случки от техния живот преди аз да се родя, за предмети, които маминка ми беше скрила на различни места в къщата.

Така започнах да разбирам, че мога да контактувам с другия свят чрез тези единни цялости, които ние наричаме духове.

Всичко ли е предначертано с раждането ни?

Има предначертани моменти. Единственото, с което ние разполагаме, е свободната ни воля.

Защото свободното ни решение зависи единствено от нас. От нас зависи дали да излезем от тази стая, но не знаем дали на път към вратата няма да се блъснем в стола, да си ударим главата и всичко да свърши дотам.

Свободната ни воля позволява да изберем. Има знаци, които ни карат да се връщаме към определени неща, които са важни за нас, но дали ще се лутаме или всичко ще бъде хармонично подредено, зависи от нашия мироглед.

Ако допуснем лошите чувства, които живеят у нас по равен начин с добрите, тогава животът ни ще тръгне по един начин.

Ако чувствата, които са свързани с милосърдието, състраданието, любовта, са много по-силни, нашият живот ще върви хармонично и ние ще следваме изконен и определен в блаженствата път.

На нас информацията ни е дадена в пространството, но интересът ни е различен – дали ще се поддадем на лошите си чувства и качества, зависи от нас.

Дадена ни е волята, а всичко останало е заключено в онези над 96 % от собствената ни душевност и съзнание, които не можем да използваме.

Различни са теориите за това колко от мозъка си използваме, но според повечето учени това са 3,8 – 4 %. Тоест свободата ни е ограничена и ние не живеем свободен живот.

Новите технологии ще се окажат полезни и откриващи свободата. Доколко свободата няма да се превърна в слободия, зависи от това доколко хората ще се върнат към принципите на вярата си, защото духовната битка между доброто и злото съществува от нашето създаване.

Защо има хора, които цял живот се опитват да бъдат добри и да правят добро, а ги срещат беди на пътя? Има ли компенсация за тяхното страдание?

Компенсация за страданието винаги има, защото това е отворен път към доброто.

Страданието на човек го връща към изконните неща, които биха ни вълнували всички, ако не си позволявахме душата да надделее над духа.

Затова има хора, които наричаме „духовни“ – те са успели да възвисят духа си над душата. В този момент те са навлезли в състоянията, за които са сътворени, и техните дела се разпростират много повече от това, което те самите си дават сметка, че се случва.

Но това винаги зависи от желанието човек да върши добрини, да бъда състрадателен – това помага на човек да намери истинската си посока в живота.

Нашите близки, които са починали, имат ли възможност да ни помагат?

Нашите близки ни помагат непрекъснато.

А могат ли да въздействат на събития от настоящето ни?

Това е решение на Бог. Ако са ни причинили страдание и са ни объркали живота, използвайки егоизма си и неразбирайки същината, а мислейки се за по-големи творци от Бог, те биват оставени да решат по невидим начин сериозен проблем, който ние имаме, поемайки тази карма върху себе си.

По-лесно ли ти е да виждаш минали неща отколкото бъдещи?

Не. Но нещата в миналото са разковничето на проблемите, които ни се случват в момента. И винаги миналото е автор на нашето настояще и на бъдещето ни.

Тоест кармата съществува?

Да, кармата съществува. И понякога невинни плащат за делата на други – говоря за връзката внук-прадядо например.

Може при вас нещо да не се случва и причината за това да е във ваш прадядо. Вие не сте един и същи дух, но сте се родили да бъдете в едно семейство. Имате изконна връзка – връзката на генетиката, на ДНК-то, но тя не ви дава една и съща душевност.

Душевността е различна от генетичния ни път. И се получава така, че един трябва да плати кармата.

Няма ситуация, която да може да го промени, кармата се плаща – дали чрез преобразуване на човека в изключително добър и поемащ дълбоко страдание, или лишавайки го от нещо. Което изконно всички хора имат, например да има дете, за да не се продължи тази връзка.

За да погледнеш в съдбата на човек, ти имаш нужда от негова снимка. Защо?

Най-добрият и най-лесен начин е чрез снимката. Тези, които имат нужда от мен, са много и не мога да си позволя дългото свободно време. Снимката ми помага много бързо да вляза в контакт, защото носи отпечатъка на душата.

Очите ли носят този отпечатък?

Не, духът, който не виждате. Понякога го определяме като аура, като излъчване, но то е част от нашата трета същност.

Доколко да вярваме на интуицията си?

Интуицията е знак за насочване на вниманието. Ще ти разкажа един случай.

Шофирам, премигват ми за това, че има полицай, започвам да карам с 10 км/ч по-малко от ограничението и стигам до патрулката. Ръми дъжд, полицаят ме спира. Започва проверката, оказва се, че съм напълно редовен, но той решава да ми направи проверка за алкохол.

Мен ме е яд, че това трябва да стане под дъжда, но в същото време започвам да си мисля, че има нещо и че трябва да се съобразя с него.

Заставам, без да питам защо трябва да направя тази проверка, забавят ми времето, стоя под дъжда, правят ми проверката, прибират си апарата, пожелават ми лек път, извиняват ми се, че съм стоял под дъжда, продължавам да пътувам и влизайки в проход, виждам дим и пушек.

Оказва се, че само преди 1-2 минути се е изсипала огромна камара камъни на пътя.

Ето това е интуицията и това са знаците на Бог. Ако се научим понякога да проявяваме повече търпение и да приемаме всичко със спокойствие и с разбиране, бихме хармонизирали голяма част от живота си.

Какво би могъл да направи човек, който много иска нещо?

Бог ще му открие рано или късно, ако той се моли със сърдечността си, със сърцето си. Не с болката, не с ума си, не с егото си, а с дълбочината на това, което иска.

Невинаги хармонията за човешкия живот са децата или бракът, но винаги хармонията за човешкия живот е изпълнението на милосърдието, състраданието, на любовта.

Те са главното определение и главният стимул на човечността.

Има ли сродни души?

Да, има.

Може ли да не се срещнат в този живот?

Твърде е възможно да се срещнат и да се разминат.

Една ли е сродната душа на всекиго?

Не. В определен момент от нашия живот сродните души се срещат, след това се разминават, защото е дълъг нашият житейски път.

В него ние трябва да имаме много опитности, да разузнаем, да научим, да сътворим множество дела с духа си, защото колкото повече навлизаме в разбирането си за света, толкова повече навлиза в нас духът и става по-силeн от душевността.

Трябва ли да се страхуваме от смъртта?

Не. Смъртта е свобода. В момент, в който я почувстваме, разбираме, че всичко е било само плод на нашето непознание, на страха ни от определени състояния на духа, на тази невъзможност да повярваме в съществуването на отвъдния свят, защото ако вярваме, ние ще се стремим тя по-бързо да ни застигне.

Виждаш ли за себе си неща в бъдещето?

Да.

Трудно ли се живее с това?

Да, трудно се живее, когато познаваш мислите на хората и когато познаваш човека, който е срещу теб и на когото помагаш, начина му на мислене.

Обидно е на моменти, особено когато си млад и когато не разбираш света и мисията си. Когато навлезеш в по-голяма част от пълнотата на духа си, това вече не те интересува.

С какво е свързано това осъзнаване?

С времето. Като по-млади притежаваме време, след това започваме да го губим.

Като по-млади всеки знае кое е добро и кое е лошо, а след това започваме да правим компромиси или с едното, или с другото. Докато идва момент, в който трябва да си отворим очите – понякога е постепенно и взимаме мерки, понякога е свързано с някакво събитие.

Това помага в един момент на нас самите да прозрем, че човешкият ни живот се случва на етапи и отброяването на числата в живота не е случайно.

Всяко нещо е код. Всяко нещо означава нещо.

Свободата на докосването ни до тези кодове е възможността ни да навлезем все повече в себе си.

Влизането в пълнотата на нашето разбиране за нещата около нас дава сила на духа ни, който укрепва. Тогава душата с нейните съмнения е слята с духа. Духът управлява тялото и от лично моя духовна гледна точка той го управлява, като се опитва да ни предпази от грешки.

Много хора смятат, че да се обърнат към теб е против източноправославната им вяра.

Невинаги тези, които притежаваме дарби, вършим добро на хората. Много голяма част от нас вършат точно обратното, попаднали в ръцете на Мамона – това е езически демон, всъщност това са парите. А ясновидството го е имало от древни времена.

Това е дар, който съпътства хората. Бог праща много свои посланици и знаци, защото за Него е важен и най-малкият детайл от човешкия живот и от човешката болка.

Питаш ме какво мислят хората за мен, но за мен е важно какво мисля аз за тях.

Ако аз върша лоши дела, Бог на момента ще ми вземе това, което ми е дал.

Ако ми го е дал, Той ми го е дал с план, защото Той има за всеки от нас план. Аз в същината си не бих могъл да разбера съдията, който наказва хората със затвор, защото в моите правила неговата позиция е абсурдна.

И не искам от него той да разбира моя начина на живот. Аз творя и работя за благото на хората, отдавайки себе си. Мога да бъда тук, в България, мога да бъда и навън.

Работил съм навън, но съм избрал да бъда тук, защото тук в момента е мястото, където се води апокалиптична битка, в която хората, които се борим за Бог, станахме прекалено малко и имаме нужда от помощ.

Хората са обезверени – липсват духовните пастири, липсват професорите, които наистина да изискват, липсват съдиите, които наистина да съдят, липсват политиците, които наистина да си седят на постовете.

Но най-вече, за да могат хората да живеят в хармония, липсва милосърдната дейност на Църквата и нейното пастирство. Липсват проповедите, липсва нейната грижа за хората.

В момента нашият народ живее изключително трудно, а институциите, които имат възможност да се грижат хората да живеят в хармония и вяра, да имат силен стълб и вяра, която да им дава криле, бездействат. Нормално е аз да съществувам.

Това, че умея да правя тези неща, може да е просто мое освобождаване извън определените проценти.

Възможно е да има много други хора като мен, които обаче да не приемат тази си мисия да бъдат близо до болката на хората и до страданието им.

Или да не го намират като тяхно призвание. Рано или късно стигаме до това и започваме да творим добро. Да знаете, че никога светът не изглежда такъв, какъвто ни е разказван.

Разказвачите разказват за света по начина, по който той не изглежда.

Какво ни чака, Любо?

Тепърва има да учим много за нашите възможни и свръхвъзможности.

Скоро влизаме във време, в което в един нереален свят, създаден в интернет пространството, тия срещи ще ги имаме за секунди и ще се движим със силата на мисълта си така както се движат и духовете.

За нас времето и пространството ще започнат да губят измерение и ще навлизаме във фази, в които духовността ни ще става все по-различна и по-можеща. Българският народ е изключително вярващ, изморен единствено от невъзможността да види идеалите си сътворени в съвремието.

Но да знаете, че аз живея с едни от най-добрите хора в света, на едно много красиво място и тук съм срещнал едни от най-невероятните хора.

България е място на много творчески потенциал, много различни хора и съдби.

Често не вярваме в идното поколение след нас, а това е голяма грешка. Те живеят просто в тяхното време.

Вместо да ги съдим, е хубаво да им даваме уроците на живота. Имаме възможността да ги научим да търсят и да развиват духовността си.

В българите е заложен духовен потенциал и извънредни дарби – ние имаме уникални хора, които другате съществуват, но са много по-малко духовни от нас.

Калифорния на Съединените щати за известен период от време – това й предстои на България.

Силна земя, силно плодородие, силно заселена черноморска ивица, много различни хора от различни държави, които след време ще се стремят да живеят тук. Изключително силна държава, която ще роди хора, които ще заемат изключително силни управленски позиции в света.

Как ви се струва – най-бедната държава в ЕС и едновременно с това няколко ключови позиции в света са достигнати от българи?

Вярвайте в интелекта на българите и че Бог ги прекара през труден път, за да им даде възможност да преминат през катарзиса. Да се отърват от неприятностите на живота, да преродят себе си и да започват да изграждат наново света си.

Вярвайте, че на база на този интелект ще изградим личности, които ще помогнат на света да оцелее.

Даниел Каменов е с богато портфолио от статии, интервюта и анализи, той се утвърди като достоверен източник на информация и задълбочен коментатор на актуалните събития. Даниел работи неуморно, за да предоставя на читателите си най-актуалната и надеждна информация.

---

Made in BG

Станка Желева: Беше ужасно баща ми да е президент, изгубих свободата си

Желю Желев не се страхуваше и беше много принципен. Това разкри дъщерята на първия демократично избран президент Станка Желева. По повод 90 години от рождението и 10 години от кончината на д-р Желю Желев, тя сподели спомените си за своя баща и коментира определението, което често му поставят – „прекалено честен“.

„Прекалено честен според мен е нелепо да се каже, защото не можеш да бъдеш малко честен или прекалено честен – или си честен, или не. Това може би в политиката е голям проблем. Баща ми просто беше честен. Мразеше лъжата и винаги е повтарял, че дори и най-грозната истина е много по-красива от най-красивата лъжа. И това е нещо, което се опитвам да кажа и на моите деца. Да бъдеш честен показва, че не се страхуваш“, категорична бе Желева пред Bulgaria ON AIR, цитирана от ФОКУС.

„Той никога не се е борил да бъде президент, никога не се е борил да бъде политик, него славата въобще не го блазнеше. Просто той пое една много голяма отговорност, която му струваше много в личен план, защото това беше продължение на неговите идеи, това беше начинът да се осъществят нещата, за които той винаги се е борил“, разкри още тя.

На въпрос на Росен Петров какви спомени пази от онова време като дъщеря на президента Станка Желева отговори: „А, ужасно е. За мен специално беше изключително неприятно – първо, че си губиш свободата, независимостта, навсякъде, където влезеш, преставаш да съществуваш и моментално ставаш в очите на всички дъщерята на президента. И съответно дали харесват баща ми или не, отношението спрямо теб е предначертано. Никой не вижда в теб това, което си. Нещо, което специално за мен, е изключително ощетяващо.“

На финала Желева обобщи: „Баща ми следваше своите идеи. Беше честен и със себе си, и с другите. Неговата сила беше, че той не се страхуваше. Нещо, което можем да кажем за много малко хора, които аз познавам.“

---

Made in BG

99% от българите работят за шепа свръхбогати

Стигам до циничната истина, че ние, 99,99% българи, работим за 00,01% свръхбогати. Ние сме единствената страна в Европа, а може би и в света с най-голямо разделение между бедност и богатство. Ние сме най-верният и послушен член на ЕС, но в българското законодателство не се прилагат нормите на управление в ЕС, особено в данъчното законодателство. Данъчните закони у нас не мотивират бизнеса да инвестира.

По данни на НАП много данъкоплатци в годишните си декларации обявяват доход стотици хиляди лв., годишни заплати от милиони и всичко това с по 10% подоходен данък при до 55% в ЕС. И таван за осигуровки, над четири пъти по-нисък от този в страните от ЕС. А БНБ ни залива с информация за милиардери, милионери, хиляди с по над половин милион спестявания. При този ресурс от милиарди годишно инвестициите в икономиката намаляват, богатите инвестират в покупка на жилища, вили по морските курорти на Гърция, Италия, Испания и Франция. А младите хора не могат да свият семейно гнездо и да отгледат своите рожби.

Ако у нас данък дивиденти бъде не 5, а до 50% и подоходен данък не 10, а до 55%, няма ли да му стане жал на бизнесмена да се раздели със стотици милиони и да се мотивира и ги инвестира и разшири бизнеса си, да създаде нов бизнес.

А сега, драги мои братя и сестри пенсионери, заедно да видим има ли пари в България за средноевропейски норми на живот. Ето какви пари ще влизат допълнително в бюджета при прилагане у нас на средноевропейски норми на управление:

– При въвеждане на средноевропейски норми на преки данъци, подоходен, корпоративен и данък дивиденти в бюджета ще влизат допълнително към З8 милиарда лв.

– При въвеждане на европейски норми на таван за осигурителни вноски в бюджета ще влизат допълнително към 4 милиарда лв.

– При намаляване на сивата икономика от 33,1% в санитарни граници от преки данъци и осигуровки в бюджета ще влизат допълнително към 16 милиарда лв.

– При повишаване събираемостта на данъците, забрана на кухите фирми за укриване на данъци в бюджета ще влизат допълнително към 5 милиарда лв.

– При предоговаряне с „Дънди“ на златните залежи, които експлоатира у нас, от 0,75% от добива на примерно най-ниския процент, договарян в Европа, на 35% в бюджета ще влизат допълнително към 280 милиона лв.

– При предоговаряне на помощите от ЕС от помощи за засети площи в помощи за засети култури ще се възродят български зеленчуци, овощарство, животновъдство, достатъчно за вътрешен пазар, за консервната промишленост и износ. Оттук в бюджета ще влизат допълнително към 8 милиарда. И пр.

Засега всички тези милиарди и още, и още пари влизат в банковите сметки, в сейфовете, в швейцарски банки, в офшорни фирми на богати българи. Тук е уместно да цитирам проф. Боян Дуранкев и Николай Светлев, писател – това са пари на „00,01% богати, за които сме се трудили 99,99% балъци“.

Акад. д-р Ганчо Попов, Ректор на НБУ-трета възраст

---

Made in BG

ЦЕНИ В РЕСТОРАНТИ И ЗАПЛАТИ ПРЕЗ 1933г., В ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ

Повод за тази статия са две реклами в ямболския вестник „Тунджа” от 1933г., представени в публикация на Държавен архив – Ямбол. Първата реклама от 19.03.1933г. е на един от централните ямболски ресторанти „Стара Америка” със собственици Иван и Илия Хаджикирови, бил е на мястото на днешния хотел „Диана палас” срещу НТС, а втората реклама е от 30.04.1933г. на питиепродавница и гостилница „Златна рибка”.

През 1933 година приключва Световната стопанска криза от 1929-1933г. /т.н. Голяма депресия/ и са изминали 15 години от Първата световна война.В България, като една аграрна страна се предлага в изобилие земеделска и животинска продукция. В интернет пространството трудно се намират статистически данни за стандарта на живот по онова време, какви са били заплатите, какви са били цените през 30-те години на миналия век.

В рекламата на ресторант „Стара Америка” от 1933г. четем следните цени на предлаганите ястия и напитки:

Агнешко – мешено – 10 лв, бъбрек – 2лв, пържола – 2лв, дробчета – 1лв, сърца – 1лв, далачета – 1лв, момици – 1 лв. шишчета – 2 лв, ядки – 1лв, кебапчета – 1лв.

Гелешки – кебапчета – 0.50 лв, пържола – 4 лв, кюфтенца – 1 лв, филе – 6 лв.

Свински – карначета – 1 лв, пържола – 5 лв, филе – 5 лв.

Говежди – пържоли – 5 лв, филе – 6 лв, нервозни кюфтета – 1 лв.

Вино – в заведението 12 лева, за дома 8 лева.

Рекламата указва, че това са цени с 50% намаление за ястията.

В рекламата на питиепродавница и гостилница „Златна рибка” информацията е обща и гласи, че най-големия апетит може да се задоволи срещу 10 – 15 лева.

Акцент и в двете реклами е, че ястията са приготвени с чисто краве масло характерно за френската кухня и обърнете внимание при тази пре – богата скара, ресторант „Стара Америка” не предлага свински кебапчета!

Посочените цени в рекламите от 1933г. са по ниски от цените в ресторантите през 2018г, като днес много трудно ще намерите в провинциални ресторанти истинско телешко месо, агнешки котлети и дреболии, а агнешки и телешки кебапчета изобщо не се предлагат в заведенията. Днес в ресторантите може да се консумира кебапче от вносно свинско месо за 1.50 лв, свинска пържола за 7 – 8 лева, пилешка пържола 5 – 7 лева, като гарнитурите се предлагат отделно, бутилка вино от 0.75 л. струва над 12 лева обикновено за 14 – 20 лева.

Сега идва най-интересното, какви са били заплатите на българите през 1933г. на фона на цените в ресторантите и гостилниците тогава.

Справката в Държавен архив – Ямбол показва, че в Държавното агрономство на околийския град Елхово заплатите през март 1933г. са били следните:

– агроном – 4550 лева, р-л доп.земеделско училище – 4400 лева, учител в доп.зем.училище – 4250 лева, учителка в доп.земеделско училище – 2950 лева, специалист – 2950 лева, зем. администратор – 2350 лева, зем.техник – 2150 лева, писар – 2050 лева, землемер -1600 лева.

Агроном на държавно агрономство в околийски град през 1933г, долу-горе съответства на днешното – директор на областна дирекция по безопасност на храните.

В статистическия годишник на Царство България от 1933г. в раздела работнически заплати за 1932 г. пише следното:

Брутна часова заплата на работник

1.Металоработни индустрии /шлосер/

– минимална – 5.62 лв. /5.62х 8 х 21д.-944 лв./

– средна – 9.93 лв. /9.93х8х21д.-1668 лв./

– максимална – 37.50 лв./37.50х8х21д.- 6300лв./

2.Кожарство

– минимална – 2.50 лв.

– средна – 9.08 лв.

– максимална – 45 лв.

3.Тютюневи фабрики

– минимална – 2.38 лв.

– средна – 6.85 лв.

– максимална – 40.50 лв.

4.Складове за манипулиране на суров тютюн

Майстори манипулатори

– минимална – 7.50 лв.

– средна – 16.84 лв.

– максимална – 54.29 лв.

Общи работници

– минимална – 1.88 лв.

– средна – 4.35 лв.

– максимална – 15.71 лв.

5.Предене или тъкане на вълна

– минимална – 1.88 лв.

– средна – 6.03 лв.

– максимална – 37.50 лв.

6.Плетачество/трикотаж/

– минимална – 1.80 лв.

– средна – 4.96 лв.

– максимална – 13.75 лв.

7.Предене или тъкане на растителни текстилни материали и коприна

– минимална – 1.88 лв.

– средна – 6.22 лв.

– максимална – 37.50 лв.

……………………………

Средната пенсия за старост през 1932г. е 1774 лева.

Прави силно впечатление разграничението между квалифицирания и неквалифицирания труд, като заплащането варира от 6 до 18 пъти.

В едно интервю великата българска актриса Стоянка Мутафова спомена, че в средата на 30-те години се е усещал голям подем в държавата ни, почти всички българи завършили образованието си в чужбина са се връщали в родината и са дали голям тласък в развитието и.

Заплатите на образованите и квалифицирани българи са били високи, което им позволява да имат много добър стандарт на живот през 30-те години на миналия век. В навечерието на Втората световна война 1939-1940г. Царство България е водеща икономика на Балканите.

Какво е положението днес през 2018г?

Минималната работна заплата е 510 лева, а минималното почасово заплащане е 3.07 лева. Минималната пенсия за изслужено време и старост е 200 лева, а максималната 910 лева. Средната работна заплата в Ямбол е 894 лева, а в София 1509 лева.

Известни икономисти твърдят, че основата на икономиката е селското стопанство, когато селското стопанство предлага в изобилие суровини и продукти, то това създава условия за развитие на леката индустрия и туризма и облекчава едно съществено перо в семейните бюджети – храната.

А през 1933 година са се хранили добре, видно от рекламите!

Димитър Ралев

---

Trending

This site is protected by wp-copyrightpro.com