Свържете се с нас

България

Ядосани клиенти заляха офис на А1 с боя, заради вдигнатите цени

Ядосани клиенти заляха с боя офис на А1 в Карлово.

Грозната кафява течност беше по цялата стъклена витрина на магазина на мобилния оператор, видя Lupa.

Не е ясно кой и защо си е излял душата така, но можем само да предполагаме, че става въпрос за много насъбран гняв

. Вероятна причина може да е и заявеното от всички мобилни оператори поскъпване на плановете, което нагло обясняват с инфлацията.

Миналата година по-високите цени на А1 започнаха да действат през март.

Това е третата поредна година, в която услугите на мобилните оператори поскъпват.

Миналата година телекомите вдигнаха цените си с над 15% заради натрупаната инфлация.

В последните месеци инфлацията се успокои. Не и потребителите, които виждат, че цените продължават да пълзят нагоре и очевидно няма да се върнат на нивата си отпреди пандемията.

По тази причина получените от абонатите на мобилните оператори „Виваком“ и „Йетел“ уведомления, че месечните им такси се увеличават заради инфлацията през миналата година, не изненада никого. Но отново актуализира въпроса за общите условия на компаниите, влияние върху които нямат не само потребителите, но изглежда и държавните регулатори.

Институциите са с подронен авторитет от години, включително и защото много от членовете им са с отдавна изтекли мандати и работят в пълна безтегловност. И макар че реално никой не очаква нищо от тях, единственият полезен ход на потребителите в момента се крие тъкмо в техните евентуални действия.

Колко голяма е инфлацията

Потребителите в България не са свикнали някой да се грижи за правата им, а малцина са онези, които подават жалби, за да се защитят. В държава с правила, които са спорни, не се спазват или не важат за всички, често единственият избор остава да се надсмееш над ситуацията. Така първоначалното възмущение бе последвано от подигравки в социалните мрежи, след като се разбра, че два оператора вдигат цените заради инфлацията, но като я отчитат различно.

„Виваком“ обяви, че повишава цените с годишната инфлация, отчетена от Националния статистически институт (НСИ) през декември (4.7%), докато „Йетел“ ползва за своите клиенти средногодишната, която е над два пъти по-висока (9.5%). Индексацията ще бъде отразена във фактурите за февруари.
Към 8 февруари третият мобилен оператор – А1, не е обявил промяна на цените. На изпратени от „Дневник“ въпроси какво планира, от компанията отказаха отговор.

До редакционното приключване на публикацията никой и от другите оператори не отговори на въпросите на на „Дневник“.

Възмущението на потребителите получи политически отговор по две линии, никоя от които за момента нито има, нито се очаква в обозримо бъдеще да има ефект върху случилото се. Политиците на различни нива използваха случая да повдигнат отново въпроса за отлаганата от години заради несъгласия в Народното събрание подмяна на състава на регулаторите.

Втората линия на активност е заради амбицията на България да влезе в еврозоната. Тъкмо заради инфлацията и този път това не е сигурно, а масово повишение на цените, какъвто е случаят с мобилните оператори, означава да се подхрани инфлацията. За разлика от много услуги и стоки, на практика няма човек, който да не е клиент на мобилните оператори, т.е. да остане незасегнат от по-високите цени. Без тези на А1 на този етап.

След като телекомите обявиха вдигането на таксите, финансовият министър, премиерът и други политици са разговаряли с компаниите с призив да не вдигат цените. От Министерство на финансите отказват да говорят по темата, но за разговорите се разбра от изяви на Кирил Петков, съпредседател на „Продължаваме промяната“.

За тях потвърди и Николай Денков, след като беше попитан от лидера на БСП Корнелия Нинова какви мерки ще предприеме правителството: „Ще направим разговори с ръководството на операторите, за да им обърнем внимание, че това е лоша икономическа практика. Самите те не са заинтересовани от това. Ще говорим и с контролните институции да бъдат по-активни“. Депутати от различни формации в парламента призоваха регулаторите да си свършат работата, но засега видим ефект от това няма.

Картел не се вижда

Потребителите от години подозират мобилните оператори в картелно поведение, но такова не е било установено от съответния държавен орган – Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Емоционалният извод по тази тема идва и заради всеобщото усещане, че при смяна на един оператор с друг заради некоректност потребителят минава през дълга и неприятна процедура, включваща и плащане на 3 месечни вноски компенсация. След това попада при друг оператор, но често след време иска да напусне и него по сходни причини и при сходни условия за прекратяване на договора.

Опитът на КЗК с откриването на картели не е обещаващ. Дълго време това не се случваше при горивата, а когато се откри, не последва нищо. Малко преди края на третия си управленски мандат ГЕРБ бетонира настоящия състав на комисията, а последвалите политически турбуленции и до днес не позволяват промяна.

На въпроси на „Дневник“ от комисията казаха, че поведението на операторите при индексирането на цените на мобилните услуги е било обект на мониторинг от нейна страна през последните години след множество сигнали от страната на потребители и националния омбудсман.
„В предварителните проучвания на Комисията, на база получената информация от секторния регулатор Комисията за регулиране на съобщенията и събраните пазарни данни, Комисията установи, че подобно индексиране на цени не говори на всяка цена за съгласувано поведение, което влиза в състава на антитръстовите забрани“, допълват от там в отговори до „Дневник“.

В конкретния случай от тази година антимонополният орган отбелязва, че повишението на цените става публично, което позволява на конкурентите да адаптират поведението си. Посочва се, че това не е забранено поведение, а търговска стратегия, която е улеснена от характеристиките на телекомуникационния пазар – висока прозрачност и олигополна структура – с малко на брой участници.

Допълва се, че цените се променят в момент, в който НСИ публикува данните за цените през декември, което позволява да се калкулират средногодишните стойности на този параметър от единия оператор и годишните – от другия.

Тези данни показват, че размерът на индексацията е различен за всеки от телекомите, което говори за самостоятелност при преценката за ценообразуване.

Комисия за защита на конкуренцията

Комисията няма правомощия да регулира цените на каквито и да е стоки или услуги, нито да одобрява предлаганите от стопанските субекти общи условия, допълват от КЗК. Оттам препращат към Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), която има вменени такива задължения от Закона за електронните съобщения.

ОТ КРС обаче отричат проблемът да има нещо общо с тях. Председателят на комисията Иван Димитров обяви на обществено обсъждане през седмицата, че ведомството му не контролира съдържанието на общите условия в договорите на мобилните оператори с техните клиенти от 2007 г. насам. Тогава е изменен Законът за електронните съобщения според съответната европейска директива и това правомощие на регулатора отпада. До 2011 г. операторите са предоставяли за сведение общите си условия и след това и тази практика е прекратена.

Все пак Димитров обяви, че комисията ще излезе с позиция по темата, тъй като КРС има отношение към цените на едро. Освен това по нейно предложение, макар и с решение на правителството, почти точно преди година държавата намали с 40% таксите на мобилните оператори за 5G с аргумента, че така ще им освободи ресурс да инвестират в нея.

Ще помогне ли комисията за потребителите

Комисията за защита на потребителите (КЗП) е пряко ангажирана да следи дали търговците с поведението си нарушават правата на гражданите. През последните месеци и тя е обект на политически упражнения – ресорният министър Богдан Богданов официално поиска смяна на ръководството, но заради политическите недоразумения темата изобщо не влезе в дневния ред на управляващите.

Председателят на КЗП Стоил Алипиев заяви пред „Дневник“, че предстоят мерки по случая с цените на мобилните оператори, но с уговорката, че решенията на един контролен орган трябва да съобразени както със защитата на потребителите, така и с това да издържат при съдебен контрол и да не бъдат в ущърб на фирмите, които „генерират някакъв продукт в тази държава“. Той напомни, както и други участници в публичната дискусия, че Съдът на Европейския съюз (ЕС) още през 2015 г. се е произнесъл по питане на потребителска организация в Австрия за поведението на един от телекомите, че индексацията на цените с инфлацията не е неправомерен едностранен акт.

Алипиев обаче напомня, че с негова заповед е забранено такава индексация да се прилага към договори, сключени през последните три месеца на предходната година. „Търговецът е по-силната страна, а 9 месеца са изключително обозрим период, в който да прецени накъде отива индексът, за да може към последното тримесечие да определя пазарни цени с отчетени параметри на инфлацията“, обясни той.

Въпросът, който остава без отговор, е след като телекомите имат право да вдигат цените с размера на инфлацията и са записали това в общите условия, а клиентите им са ги подписали като част от договорите си с тях, какво може да се направи. За момента потребителите в България не могат да кажат, че не са съгласни с тези общи условия, нито да се откажат без санкция от договора си, ако се променят цените.
„Към сегашния момент по всичко личи, че ще трябва да се произнесем по неравноправността на тази клауза. Нашето произнасяне трябва да е такова, че потребителите да имат реципрочни права на тези на търговеца“, обясни Алипиев пред „Дневник“.

Бързай бавно и пак за санкциите

При подобно произнасяне мобилните оператори ще имат 14 дни, в които да премахнат неравноправната клауза. Ако не го направят, комисията може да заведе колективен иск в съда за отмяната й. Това могат да направят и потребителски организации, но когато става дума за държавен орган, процедурата минава по-бързо. И въпреки това тя ще отнеме години. „Диалогичните похвати винаги са давали по-добър резултат. А и в съдебен процес се развалят отношенията между страните“, посочва Алипиев и уточнява, че се надява да не се стига до съд.

Ако обаче се стигне и съдът се произнесе в полза на комисията, то тогава всеки потребител на свой ред ще може да заведе индивидуален иск да му бъдат върнати надвзетите пари в резултат на прилагането на тази клауза. Алипиев отхвърли като несъстоятелни твърденията на члена на Комисията – Константин Арабдажиев, че крие в кабинета си три докладни записки през годината по темата.

На въпрос дали е редно увеличението на цените на мобилните оператори да става с размера на цялата инфлация, в която влизат храните и други стоки и услуги, които нямат никакво отношение към мобилните, Алипиев се позова отново на решението на Съда на ЕС. Според него единственото изискване е промяната в цените да става с индикатор, върху който мобилните оператори нямат влияние. Той самият вижда логика да се прилага общата инфлация, доколкото операторите имат разходи по заплати на служителите, които също потребяват всички стоки и услуги, влизащи в инфлацията.
Ключов аспект в обществения дебат по темата са санкциите при установяване на нарушение.

В Закона за защита на потребителите те са до 50 хил. лв., което е несъразмерно с оборотите на телекомите. По изчисления на Мая Манолова, която се изказа в качеството си на лидер на гражданската платформа „Изправи се.БГ“, става дума за около 120 млн. лв. годишни приходи за операторите от това повишение на таксите на всичките им клиенти.

Алипиев обясни пред „Дневник“, че целият закон е синхронизиран с европейското законодателство, без частта за глобите, които е по-разумно да бъдат процент от оборота на компаниите, за да са адекватни. „Санкция от 50 хил. е абсолютно непропорционално за колективната щета, която нанася един голям търговец на потребителя. И няма възпиращ и превъзпитаващ ефект върху търговец с 1 млрд. лв. оборот, например“, посочва и той.

Потребителските организации са скептични

Дали заради опита си досега, или заради дължината на евентуален съдебен процес от потребителски организации не са оптимисти, че колективен иск ще реши проблемите.

В петък (9 февруари) лидерът на БСП Корнелия Нинова обяви, че партията й ще защити гражданите от телекомите с колективен иск чрез Федерацията на потребителите, чийто лидер е бившият депутат от лявата коалиция Емил Георгиев. Самата Нинова има опит по темата като вицепремиер и министър на икономиката през 2021 г., когато бе първото повишение на цените с инфлацията. Резултатът от тогава е, че на мобилните оператори не се разреши да вдигнат цените с натрупаната инфлация за две години, което щеше в крайна сметка да излезе по-евтино на потребителите. В същото време им се призна правото да го направят с размера на инфлацията за една година.

В казуса с индексацията на цените от страна на мобилните оператори потребителите почти нямат полезен ход, без ефективната намеса на отговорните институции – това коментира Габриела Руменова, основател на некомерсиалния проект „Ние, потребителите“. Тя допълва, че възможността цените на операторите да се намаляват, когато има дефлация, каквито дълги периоди имаше в България преди години, не решава въпроса.

Дори след тази редакция, не се ли предвиди опция потребителят да се откаже от договора без неустойки, особено ако увеличението е в прекомерно голям размер, отново ще е налице недобросъвестно поведение на търговеца, смята тя. Мнението й е, че предвид инфлационните процеси, можем да предположим, че и подобна нова уговорка (с добавената възможност за намаляване на цените при дефлация) би оставила по-силната страна в тези отношения в по-изгодната позиция. БСП атакува решението пред КЗК с аргумента, че мобилните оператори нарушават правата на своите клиенти, тъй като те нямат право да прекратят договорите си без неустойки.

Напомня, че шанс да намерят евентуално по-изгодно предложение при някой от другите два телекома, като се възползват от възможността за преносимост на номера, имат само тези, които са с безсрочни договори или предстои срочният им договор да изтече съвсем скоро. В противен случай, при предсрочно прекратяване на срочен договор, дори на основание индексацията на цените, клиентът ще дължи до три стандартни месечни такси. Ако пък е купил крайно устройство при сключването на договора, ще дължи и разликата между платената за него сума и редовната му цена.

---

България

Автоинструктор: Половин милион шофьори са с купени книжки в България

Колкото повече се променя законът, толкова повече се влошава пътната безопасност. Този извод прави Красимир Георгиев, който оглавява Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България (АКАБ). Според него всичко е заложено в обучението, а обучението на бъдещите шофьори тъне в сива зона и липса на контрол. Георгиев извежда стряскащи данни за броя на купените шофьорски книжки в България и е песимист, че скоро ще догоним европейските стандарти.

Промените в Закона за движение по пътищата са над 100 и резонно се задава въпросът – какво е останало от оригиналния закон, казва Георгиев. Затова от АКАБ настояват за съвършено нов закон, който да отразява реалностите на времето.

„Някой има интерес да няма нов закон. КАТ ги интересуват единствено нарушенията и санкциите. За тях колкото повече нарушения има, толкова повече са работили. Все едно една погребална агенция да декларира, че всяка година преизпълнява плана си – така звучи. За тях санкциите винаги са малко. За да се направи съвършено нов закон, който да отговаря на обществения интерес, в изработката на проекта трябва да участват 80% НПО и не повече от 20% държавни институции. В момента законът се променя, когато го иска МВР, Министерството на транспорта, МРРБ“, заявява Красимир Георгиев пред БНР.

Според него няма чуваемост на предложенията на неправителствения сектор, свързани с пътната безопасност.АКАБ има 20-годишна дейност. От няколко години се бори за въвеждане на електронния контрол в обучението на водачите, изтъква Георгиев.

„От първия до последния час, плюс изпита. Това може да се архивира. В първите 2 години от получаването на заветното свидетелство за управление на МПС този водач се води нов водач. Допускайки по-сериозно ПТП, може да се влезе в архива на неговия курс, да се прегледа дали си е взел пълния хорариум от часове, дали са отработени всички упражнения и техните елементи и ако това е направено, отваряме архива на изпита – да видим кой го е изпитвал, по какъв маршрут, какви елементи са зададени. (…) А сега казваме – този е млад водач, не е научен.“

В последните 10 години се получи тотален срив в обучението, прави равносметка Красимир Георгиев. По думите му този срив е бил „заложен и възможен благодарение на подкрепата и с огромното съдействие на ИА „Автомобилна администрация“, която „си отгледа един сив сектор, от който тръгваха и обратно съответните финансови средства“. Министерството на транспорта като шапка на „Автомобилна администрация“ не взема отношение, въпреки десетките сигнали, допълва той.

„Само до Светия синод не сме писали за тази изключително вредна агенция. Резултатът не само е нулев, а всички, които пишат за тези неща, биват положени на репресии от страна на същата „Автомобилна администрация“. Ако ви покажа какво искат от редовни фирми, ще започнете да се интересувате как да емигрирате от тази страна.“

Георгиев описва механизъм за проверки, който кара съответната фирма „да застане някъде на сянка, да не я изгори слънцето“ и твърди, че при нас сивият сектор е „не по-малко от 80%“, а малкото останали редовни фирми нямат никакъв стимул да продължат да бъдат редовни.

„80% от автошколите бълват неподготвени водачи“, категоричен е Красимир Георгиев.

Държавата губи всяка година милиарди от ПТП, които се случват до голяма степен „заради слабата подготовка, ниската квалификация, липсата на контрол и мафиотизирането на ИА „Автомобилна администрация“, която е основният контролен орган на тези процеси“, смята той.

„Има едни клакьори, едни кресльовци – тези, които са най-слаби професионалисти и най-големи нарушители, викат най-силно. Те няма нещо, за което да са съгласни. Те са съгласни статуквото да се запази, каквото е било 1978 г. И когато някой тръгне да реформира в името на по-добро качество, на по-голяма безопасност, те почват да викат.“

Има граждански договор между школата Х и инструктора Гошо за 50 стотинки на час. Той днес не може да дава повече от 10 часа, значи днес работи за 5 лева. Той си е купил „Мерцедес“, направил го е учебен автомобил и го е отдал на автошколата Х под наем за 3 лева на месец. Можем да сметнем 80 000 лева за автомобила, ако се разчита на наем, за колко време ще се възстановят, описва Георгиев една от схемите и прави аналогия – все едно шивачката да отиде с шевната си машина на работното си място.

Държавата губи всяка година милиарди от ПТП, които се случват до голяма степен „заради слабата подготовка, ниската квалификация, липсата на контрол и мафиотизирането на ИА „Автомобилна администрация“, която е основният контролен орган на тези процеси“, смята той.

„Има едни клакьори, едни кресльовци – тези, които са най-слаби професионалисти и най-големи нарушители, викат най-силно. Те няма нещо, за което да са съгласни. Те са съгласни статуквото да се запази, каквото е било 1978 г. И когато някой тръгне да реформира в името на по-добро качество, на по-голяма безопасност, те почват да викат.“

Има граждански договор между школата Х и инструктора Гошо за 50 стотинки на час. Той днес не може да дава повече от 10 часа, значи днес работи за 5 лева. Той си е купил „Мерцедес“, направил го е учебен автомобил и го е отдал на автошколата Х под наем за 3 лева на месец. Можем да сметнем 80 000 лева за автомобила, ако се разчита на наем, за колко време ще се възстановят, описва Георгиев една от схемите и прави аналогия – все едно шивачката да отиде с шевната си машина на работното си място.

Последното хубаво в цялата мрачна ситуация през последните години е било създаването на учебните центрове, отчита Красимир Георгиев. И същевременно напомня, че „на тези 80% (описани в схемата по-горе – бел. ред.) офисите са им в багажниците на колите“. Има учебни центрове на 12-ия етаж в жилищен блок и достъпът е само по домофона, дава друг пример той и очертава парадокс: у нас учебните центрове може би вече надхвърлят 1000, а във Франция до неотдавна са били 164. За сравнение – само в София са над 300.

Когато се издават на килограм разрешителни, има ли съответен ресурс за контрол, задава друг въпрос Георгиев. По думите му, вместо Министерството на транспорта да се бори с нередовните, „ние се борим с министерството да чуе редовните“.

Обещанията за дигитализация и електронен контрол над обучението и изпита на бъдещите шофьори звучаха много добре. Сега говорят за полигони за екстремни ситуации, каквито има дори в съседна Сърбия, но „тук имат интерес да няма добре обучени шофьори, колкото и да звучи страшно“, продължава с анализа си Красимир Георгиев. Според него доказателство за това е, че държавата поставя всякакви спънки на тези, които искат да се постигне по-добро качество на обучението, докато улеснява и толерира „именно тези, които пречат да се стигне до тази цел“.

„Безопасността на движението беше наука. Сега е хоби“, отбелязва председателят на АКАБ. По думите му, във времената на СО МАТ българинът беше най-добрият шофьор в света, а сега е най-слабият.

„Не искам да съм лош пророк, но най-вероятно никога няма да видим електронен контрол. Ако ви покажа сега кое е средството за контрол на обучението, ще се отчаете. Това е един хартиен учебен картон, който аз като управител подписвам и слагам печат на моята фирма, че часовете, които ще ви обучавам, ще бъдат вписани в този картон. Аз ви давам от 31 часа 15, но ви давам картона и вие се подписвате на 31 часа, защото нямате друг избор – ще се подпишете. Карам 15 часа с този картон, фалшивия, след което го късам и го хвърлям в кошчето и ви давам чисто нов картон, на 31 часа и вие се подписвате. След това стъкмявам часове, дати и т.н. Вие сте се подписали вече. Това е единственият контрол, който прави „Автомобилна администрация“ и те го знаят – че един картон се пише по време на обучението, а втори се архивира като дойдат на проверка от ДАИ. Те идват – обучението цъфти! Няма Германия, няма Франция, далече са от нас. Играем в един цирк, знаем си номерата.“

Нивото след обучение на автоматик е много по-високо като качество, отколкото на ръчна скоростна кутия, твърди Красимир Георгиев. Във връзка с появили се предложения за европейски регулации, според които изкарал курс за автоматик ще може след определен брой часове и положен изпит да получи свидетелство да управлява кола с ръчни скорости той коментира:

„Това го имаме много преди Европа да се сети, че може да го има. В момента, ако вие карате курса на автоматична скоростна кутия (от мен ако зависи, ще го направя задължително за всички млади бъдещи водачи), имате два варианта след това.“

Вариант 1: Изваждате си шофьорската книжка като на всички останали, но отзад в графа „Забележка“ пише 78, европейски код, което означава, че тази шофьорска книжка важи само когато управлявате автомобил с автоматична скоростна кутия.

Вариант 2: Изкарвате допълнителни часове – три дни по два часа на ден на автомобил с ръчни скорости, полагате изпит и сменяте свидетелството за управление, вече без кода 78.

„Нищо ново. Това в България е от десетки години. Ние това, когато сме го правили, Европа изобщо не е знаела, че някъде се прави“, уточнява Георгиев. Той е категоричен, че е много по-лесно и практично да се учим да шофираме първо автоматик и след това да надграждаме с умения да управляваме автомобил с ръчни скорости, а не обратното, както масово се смята.

Какво прави държавата, за да поощрява купуването на нови автомобили, пита още Георгиев във връзка с бавната подмяна на автопарка у нас. Запитан защо в полето на пътната безопасност не се забелязват усилия за прилагане на добри европейски практики, Георгиев изтъква:

„Ние говорим, че във Франция на 17 години взема книжка и следващата една година кара само с придружител. Всички се юрнаха – хайде, ще вкарваме придружители. А никой не си задава въпроса – тези придружители как ще изглеждат? От позицията на опита, който имам – 42 години в системата, мога да кажа, че в момента поне 500 000 купени книжки се движат по пътищата на България. И всеки носител на такава книжка ще има право да бъде придружител. На какво би научил младия водач? На документи отговаряме. Ще рапортуваме пред Европа, че, ето тук в документа пише, че сме най-изрядната нация.“

Ако придружителят е положително явление във Франция, при нас няма да е така и последствията ще бъдат отрицателни, предупреждава той.

В миналото Георгиев е предлагал при изтичане на срока на шофьорската книжка да се полага нов изпит, макар и не толкова обемен. „И знаете ли колко приятели ми се обадиха? Бяха толкова яростни, че щяха да ме удушат. Предлагаме го и на МОН, и на МВР, и на Транспорта. „Ама, знаете ли, г-н Георгиев, колко голямо недоволство ще има? Това е само начинът да се заличи ефектът от купуването на книжки.“

В някои държави има ограничение на възрастта на учебните автомобили – до 5 години от закупуването като чисто нов.

„Над 5 години излиза от разрешителното и тогава отиват българските инструктори и го купуват, и работят още 20 години с този автомобил. В един стар автомобил какви съвременни системи за безопасност ще може инструкторът да покаже на този курсист“, дава друга посока за размисъл Красимир Георгиев, като напомня, че все още у нас има учебни автомобили от 80-те.

„В нашия бранш е пълно със субекти на принципа one man company. Пълно е. Там основен и единствен принцип е следният – събирам такси шофьорски курс и не трябва да имаме никакви разходи. Един колега инвестира близо милион в супер модерен учебен център. И казва: всичко това ще го изваждам и учебния център го правя баничарница, смятах и установих, че ще печеля много повече с много по-малко нерви, отколкото като автошкола. Малкото автошколи, които все още ги има, в следващите 2-3 години ще изчезнат. Аз самият съм напът да приключа.“

От обучението тръгва всичко. Може да направим най-добрите магистрали, но ако пътната инфраструктура се ползва от недобре подготвени и неумеещи водачи, произшествията ще бъдат същите, убеден е експертът.

„Една Унгария има електронизация на контрола на шофьорските курсове от 1996-97 г. Предвид нивото, на което се енамирал IT секторът, системата им беше много модерна. Аз съм убеден, че отдавна са въвели онова, което ние искаме сега. Не служителят на ДАИ – Х, да проверява аз как си давам часа. Обективният фактор, електронната система да казва. И това може да го види родителят на курсиста, контролният орган. Не намирам нещо лошо в това, за да се отхвърля тотално.“

Има ли място за съпоставка в пътния травматизъм между страната ни и Източна Европа?

„По брой на убитите стоим на първо място. То е факт. Ние с румънците – една година те са първи, другата година ние сме първи. Само че Румъния вече не можем да я стигнем. Там се вижда светъл лъч в тунела. При нас не е така. От ден на ден става по-лошо. Не само че не настигаме, ние се отдалечаваме. Хората трябва да знаят истината. Когато тръгват да пресичат на пешеходната пътека с ясното съзнание, че имат пълно предимство, моят апел към тях е да не разчитат на това предимство!“

---

България

Pepco напуска европейски пазар

Eвpoпeйcĸият диcĸayнт тъpгoвeц нa дpeбнo Рерсо Grоuр cъoбщи, чe щe нaпycнe aвcтpийcĸия пaзap. Πpичинaтa ca cлaбитe oчaĸвaния зa възвpъщaeмocт в cтpaнaтa. 

Bepигaтa, ĸoятo пpeз ceптeмвpи oтĸpи cвoя 150-ти мaгaзин в Бългapия (в Xacĸoвo) oтчeтe пo-cлaбo пoтpeбитeлcĸo тъpceнe зa ĸлючoвитe cи ĸaтeгopии дpexи и oбщи cтoĸи.

„Днec гpyпaтa зaĸлючи, чe щe пpeĸpaти дeйнocттa cи в Aвcтpия, тъй ĸaтo нe пpeдвиждa aвcтpийcĸият пaзap дa дocтигнe пoдxoдящoтo нивo нa oчaĸвaнaтa възвpъщaeмocт“, ce ĸaзвa в peгyлaтopнa дoĸyмeнтaция.

Aвcтpийcĸo пpиcъcтвиe

Лиcтнaтият във Bapшaвa coбcтвeниĸ нa мapĸитe Рерсо, Роundlаnd и Dеаlz, ĸoйтo имaшe 4832 мaгaзинa в ĸpaя нa дeĸeмвpи, нaвлeзe нa aвcтpийcĸия пaзap пpeз ceптeмвpи 2021 г. и yпpaвлявa 73 мaгaзинa в cтpaнaтa.

Πpeз oĸтoмвpи Рерсо зaяви, чe щe зaбaви пpoгpaмaтa cи зa oтвapянe нa мaгaзини, зa дa ce cъcpeдoтoчи въpxy възcтaнoвявaнeтo нa peнтaбилнocттa, нo вce пaĸ плaниpa дa oтвopи пoнe 400 нoви мaгaзинa пpeз 2023/24 г.

Oчaĸвa ce излизaнeтo oт Aвcтpия дa пoдoбpи пapичния пoтoĸ нa гpyпaтa и ocнoвнaтa peнтaбилнocт зa 2024 г., и дa пoзвoли нa Гpyпaтa дa ce cъcpeдoтoчи въpxy дpyги пaзapи, ĸъдeтo мoжe дa гeнepиpa пo-виcoĸa възвpъщaeмocт.

Peшeниeтo нe ce oчaĸвa дa пoвлияe въpxy cъщecтвyвaщaтa cтpaтeгия зa pacтeж в Зaпaднa Eвpoпa или въpxy oпepaциитe нa ĸoмпaниятa дpyгaдe, пише money.bg.

Πpипoмнямe, чe нa 12 ceптeмвpи глaвният изпълнитeлeн диpeĸтop нa Рерсо Grоuр Tpeвъp Macтъpc инфopмиpa Бopдa нa диpeĸтopитe нa Гpyпaтa зa peшeниeтo cи дa ce oттeгли oт пocтa нeзaбaвнo. Toвa ce cлyчи 50 дни cлeд ĸaтo cтaнa яcнo, чe ĸoмпaниятa e инфopмиpaнa зa финaнcoвитe зaтpyднeния нa „Ѕtеіnhоff Іntеrnаtіоnаl Ноldіngѕ“, ĸoятo пpитeжaвa 72% oт aĸциитe нa eвpoпeйcĸaтa вepигa зa дpexи и cтoĸи зa дoмa Рерсо.

Oт cъoбщeниe нa ĸoмпaниятa cтaвa oщe яcнo, чe e cъздaдeн нoв Изпълнитeлeн ĸoмитeт нa Гpyпaтa, ĸoйтo щe пpeдпpиeмe пpeглeд нa cтpaтeгиятa в цялaтa Гpyпa, зa дa пocтaви пo-гoлям фoĸyc въpxy cпpaвянeтo c paзxoдитe и инициaтивитe, ĸoитo e вepoятнo дa гeнepиpaт пoдxoдящa възвpaщaeмocт в близĸo бъдeщe, дa ycĸopят тpaнcфopмaциятa в eдинeн бизнec и дa ce фoĸycиpaт oтнoвo въpxy ocнoвнитe пaзapи нa Рерсо.

---

България

Брокери предупредиха за настъпването на мрачен феномен при продажбите на жилищата у нас: Внимавайте за това!

Брокери обясниха някои строго специфични моменти на българския пазар за имоти.

„Перманентно повече от десетилетие жилищните имоти в големите градове в България поскъпват. Същевременно наблюдаваме и драстичен ръст в ипотечния пазар, който възлиза на 20 млрд. лева в момента, а само за изминалата година е поскъпнал с 20%.

Тези фактори дават индикация за достигане на връхна точка на пазара и за смяна на настроениятаПървият сигнал в тази посока е свързан с намаляването на броя сделки, а причината за това е отдръпването на част от купувачите на пазара“, това заяви Климент Робев, който е координатор „Финансова грамотност“ в, ЕЛАНА Трейдинг.

„Причинно-следствената връзка между намаляване на броя сделки и падане на цените – каквото се случва в Западна Европа, е правдоподобно да очакваме в краткосрочен аспект и в България.

В дългосрочен аспект обаче трябва да се вземат предвид няколко фактора, като първият е 78 млрд. лева депозити на домакинства в търговските банки. Това са средства, които в един момент ще се насочат отново към пазара на недвижими имоти“, поясни той, цитиран от Bloomberg TV Bulgaria.

„Друг важен момент с песимистичен оттенък е феноменът „тъмни прозорци“, защото една трета от жилищните имоти в България се необитаеми. Това се случва, защото данъците да притежаваш имот са достатъчно ниски, докато в Западна Европа не е така. Когато променят нормативните разпоредби в тази посока, вероятно ще имаме много голямо предлагане на пазара от подобен тип имоти“, смята Робев.

„В контекста на високата строителна активност и на демографския срив, се очертава една любопитна ситуация на пазара, за която хората трябва да внимават„, поясни брокерът.

---

Trending

This site is protected by wp-copyrightpro.com