Чужденец: Заплатата ми стига. В България харча около 300 лева, останалите ги пращам у дома

Липсата на работна ръка в мебелната промишленост принуждава все повече български компании да търсят служители извън Европейския съюз.

Мебелна фирма от Русе може да се похвали с една от най-многонационалните работни сили в страната – 48 чуждестранни работници от седем различни държави.

Сред тях е Майкъл Оливерас от Филипините. Трудовият му път започва в родината му, където получавал едва 200 долара месечно. След години на лишения и спестяване заминава за Катар с надеждата за по-добър живот, но реалността го разочарова – като продавач на обувки получавал 400 евро месечно.

В търсене на стабилност и възможност да издържа семейството си, Майкъл избира България, въпреки че не знаел почти нищо за страната.

„Заплатата ме устройва. Спестявам около 600 евро, които изпращам във Филипините. Харесва ми, че работя само пет дни в седмицата“, споделя той.

На 23 години Тамим Тоухидул от Бангладеш също не се плаши от физическия труд в мебелния цех. Дори напротив – търси извънредни смени, за да може да изпраща повече пари на близките си.

„Тук животът е по-добър от Бангладеш. Последната ми работа беше продавач на дрехи – 300 лева на месец. Там един хляб струва един лев. Тук харча около 300 лева, а останалото пращам у дома“, разказва пред БНТ Тамим.

Брайт Чинимерела Ебере от Нигерия е преподавал биология, но се отказал от професията си заради ниските доходи. Днес той изработва мебели в България, за да осигури прехрана на петчленното си семейство, което се надява да види след година.

„Тук всички хора са приятелски настроени. Българският език е много труден, но всеки ден уча по 20 нови думи“, казва Брайт.

От бранша признават, че наемането на работници от трети страни не е по-евтино решение, но е неизбежно за оцеляването на бизнеса.

„Осигуряваме им подслон – не плащат общежитие и сметки, даваме и ваучери за храна. Срещнахме сериозни трудности при наемането на хора от Непал, Бангладеш и Индия, тъй като процедурите се удължиха с над една година“, обяснява Христо Дъров, мениджър „Човешки ресурси“ в мебелна компания.

В началото част от българските служители посрещнали новите си колеги с притеснение.

„Имаше страхове, че ще им вземат работата. С наша помощ ги приеха добре. Чуждестранните работници са винаги на линия – те са далеч от семействата си, нямат изграден социален живот тук и имат силно желание за работа“, казва Калоян Брайков, директор „Производство“.

На практика чуждестранните работници заемат местата на българи, които вършат същата работа в Западна Европа, но срещу значително по-високо заплащане.