В Германия близо всеки пети човек в пенсионна възраст е застрашен от бедност. Затова за мнозина България – с по-ниските разходи за живот и спокойната среда – се превръща в привлекателна алтернатива.

Вече няколкостотин германски пенсионери са се установили в райони около Черноморието, където живеят значително по-комфортно със своите ограничени доходи, разказва германската телевизия ZDF в свой репортаж.

Много от тях са избрали села като Лозен и Бенковски, както и по-големите комплекси край морето. Общият доход на две германски пенсии е около 2000 евро – сума, която в Германия не осигурява желания стандарт, но в България позволява спокоен и достоен живот.

Карстен (56) и Магдалена (66) са на прага на ново начало. Бивш таксиметров шофьор и служителка в сигурността на летище Франкфурт, двамата са решили да се сбогуват с Германия и да се установят в малко селце близо до морето.

„Това е началото на един нов живот“, споделя Карстен. Двойката вече има къща с живописен изглед към околните поля – мечта, която в Германия не биха могли да си позволят.

„С нашите скромни средства в България можем да си позволим много повече, отколкото в Германия“, добавя той.

Марлене (75) и Юрген (65) живеят в България от година и половина. Те са се установили в село Бенковски край Варна, където наемат къща от 110 кв. м с три стаи. Месечният наем е 550 евро, а разходите – около 80 евро.

„Зеленчуците тук са фантастични – вкусни, пресни, ароматни“, казва Марлене, която вече знае няколко думи на български: „добър ден“, „лека нощ“, „запалка“.

Общата им пенсия от около 2000 евро би била достатъчна за живот в Германия, но почти без възможност за допълнителни удоволствия.

„Тук можем да си позволим много повече“, подчертава Юрген, който е работил в логистиката.

Мартина (65) и Ралф (68) от Бохум първоначално са планирали да се преместят в Испания. Но покачващите се цени ги насочват към България. Сега живеят близо до Златни пясъци.

„Испания вече е твърде скъпа. Тук можем да живеем спокойно на старини“, казва Мартина. Двамата все още свикват с езика, но са уверени, че ще се адаптират.

Повечето германски пенсионери, установили се у нас, посочват значително по-ниските разходи за живот като основна причина за решението си. Те споделят, че вечеря в ресторант за около 30 евро е напълно възможна – нещо немислимо в Германия.

„Ако трябва да бъдем честни, това е нашата нова родина – България. И не изпитваме никакъв копнеж към Германия“, казват пенсионерите.

68-ГОДИШНАТА АНЕЛИЯ ЯНКОВА ОТ ПАВЛИКЕНСКОТО СЕЛО СТАМБОЛОВО Е ЕДНА ОТ ПОСЛЕДНИТЕ ЖЕНИ В БЪЛГАРИЯ, които съхраняват древния ритуал леене на куршум.

Тази дарба не се предава чрез книги и обучения, а чрез сърцето, категорична е тя. Обяснява, че магичният обичай превръща страха на човек в течен метал, а после уплахата остава в миналото.

Анелия е родом от Батак, но вече 5 десетилетия живее в Стамболово, където свива семейно гнездо.

„Леля ми ме взимаше с нея, когато лееше куршум. Караше ме да слушам молитвите, да усещам страха на човека, а не просто да наблюдавам ритуала. Истината е, че това не се учи, това ти идва отвътре след Божията благословия“, твърди Янкова.

Споделя, че дарбата е тежка и не всеки може да я издържи. След ритуал винаги се чувства изтощена, защото реално е смъкнала емоционален товар от чужд гръб.

„Куршумът се топи за 5 – 10 минути. После го изливам в съд с вода над главата на човека и казвам молитва. В метала се оформя това, от което го е страх. Понякога е животно, друг пък символ – ковчег, автомобил и т.н.“, обясни тя.

„Едно момче дойде, не можеше да говори. В куршума излезе ковчег. Брат му бил починал. Когато излях куршума, започна да говори. Сякаш мъката му се претопи заедно с оловото“, разказа Анелия.

68-годишната жена разказа, че след всяко леене човек пие глътка от водата, в която е потънал куршумът. Останалата част от течността се излива в река, за да се може течението да отнесе страха. През нощта пък човекът спи с куршума под възглавницата.

Янкова има две дъщери, син, внуци и правнуци, но никой от тях не проявява интерес да усвои ритуала.

„Много ми се иска да предам знанията и дарбата. Жалко е, че няма приемственост, защото това е нещо, което само помага, не вреди“, категорична е тя.

Когато я питат защо продължава да практикува обичая, бързо отговаря, че не може да гледа, когато някой страда. Когато при нея пристигне някой унил и изпаднал в безизходица човек, сърце не й дава да го отпрати.

„Ако можеш да смъкнеш бремето от някого, защо да не го направиш? Това не е магия, а човещина. Тук няма значение и това човекът, на когото правя ритуала, каква религия изповядва“, твърди Анелия.

Мълвата за нейната дарба се разнася от уста на уста от години. В дома й идват жени след тежки катастрофи, майки с уплашени деца и хора с всякакви проблеми. В знак на благодарност после се връщат с кошници с яйца, плодове и каквото друго са си произвели.