Пандемията от коронавирус ще предизвика скок на невродегенеративните заболявания в света – това е мнението на много експерти по света.
Интересът към тях се възроди във връзка с холивудския актьор Брус Уилис, който беше диагностициран с фронтотемпорална деменция на не толкова напреднала възраст (67 години).
Научното списание Cell публикува голям преглед на неврогенеративните заболявания, с които хората скоро ще се сблъскват все по-често: днес няма съмнение, че ковид, дори в лека форма, кара мозъка да дегенерира по-бързо, отколкото предполага природата.
Както обяснява докторът по лабораторна диагностика Александър Соловьов, невродегенеративните заболявания са група от неврологични заболявания, които влияят негативно на живота на милиони хора по света: „Тези заболявания се проявяват чрез прогресивна загуба на неврони, което води до нарушена памет, реч, когнитивни способности, чувствата и способността за движение.
Публикуват се все повече нови данни за негативното влияние на COVID-19 върху имунната система, увреждането на нервната система от вируса SARS-CoV-2 и стимулирането на автоимунните процеси от него – учените очакват увеличаване на невродегенеративните заболявания след пандемията.
Уви, деменцията (едно от най-често срещаните невродегенеративни заболявания) се превърна в един от основните проблеми на нашата бързо застаряваща цивилизация през последните години.
В старите времена хората просто не са се съобразявали с това, но днес 36 милиона души в света страдат от това, а до 2050 г. се предвижда тази армия да нарасне до 130 милиона.
Между другото, хората над 80 години се превърнаха в най-бързо растящото население на планетата – и всеки втори човек на тази възраст има когнитивни увреждания.
Развитието на когнитивните увреждания, особено при възрастните хора, на фона на пост-COVID е ужасно високо. Така че, ако в обичайния случай преходът от лек стадий на умствено увреждане в деменция става за 7 години, а от умерен към тежък за 6, то при постковид синдрома целият процес може да отнеме няколко месеца.
Както отбелязват авторите на публикацията в Cell, десетилетия изследвания са идентифицирали генетични и други рискови фактори (възраст, начин на живот, излагане на околната среда), които причиняват развитието на тази група заболявания.
Патологиите, лежащи в основата на много от тези заболявания, започват много години преди появата на клиничните симптоми. И докато се появят симптомите, вече е настъпила значителна загуба на неврони.
Затова днес по целия свят се търсят биомаркери, които да помогнат за откриването на тези заболявания на етапи, когато все още няма тревожни симптоми.
Някои от тези биомаркери вече са известни. Например, това са индикатори за невровъзпаление в кръвната плазма, както и маркери за увреждане на невроните. Миналата година изследователите установиха, че много хоспитализирани пациенти с COVID-19 са имали значително повишени нива. Това съобщиха лекари на Международната конференция на Асоциацията за изследване на болестта на Алцхаймер.
Днес вече е разкрита ясна връзка между инфекцията със SARS-CoV-2 и деменцията, свързана с болестта на Алцхаймер: при пациентите с болестта на Алцхаймер рискът от смърт от ковид е два пъти по-висок и те понасят болестта по-тежко (имат повече гърчове, хипоксично увреждане и исхемичен инсулт).
Оказа се, че същата група има по-лоши биомаркери за увреждане на невроните и невровъзпаления, включително тау протеин (а това е един от ключовите маркери за болестта на Алцхаймер).
Механизмите, чрез които COVID-19 засяга когнитивната дисфункция, са неясни, но възпалението, включително невровъзпалението, вероятно играе водеща роля, казват учените.
Но самата инфекция SARS-CoV-2 драстично увеличава риска от развитие на деменция в бъдеще: много изследвания вече са направени по тази тема в света. Дори започна да се използва терминът свързано с ковид когнитивно разстройство, предшественик на деменция.
Наскоро група изследователи от Калифорнийския университет в Сан Франциско получиха данни, които предполагат, че „мозъчната мъгла“ (когнитивно увреждане, което възниква по време на COVID и пост-COVID синдром) е истинска неврологична патология, а не субективните чувства на пациентите.
Публикация по тази тема е публикувана в Annals of Clinical and Translational Neurology. Анализът включва възрастни с потвърдена инфекция със SARS-CoV-2, не изискваща хоспитализация, които се проследяват като част от проучването за дългосрочно въздействие на COVID-19.
Участниците бяха разпитани подробно за тяхната история на COVID-19, анамнеза, начин на живот, съществуващи когнитивни рискови фактори, взети лекарства и когнитивни симптоми след появата на COVID-19.
Те също така са били подложени на индивидуално тестване на когнитивната функция. Повече от половината от пациентите съобщават за поне един когнитивен симптом като част от ранната фаза на пост-COVID синдрома.
В сравнение с контролите, участниците с когнитивни пост-COVID са имали повече съществуващи когнитивни рискови фактори (те включват хипертония и диабет, леко когнитивно увреждане, съдова деменция, анамнеза за травматично мозъчно увреждане, тревожност, депресия, употреба на стимуланти и разстройство с дефицит на вниманието).
При пациенти със симптоми на когнитивен постковид са установени различни аномалии в състава на гръбначно-мозъчната течност (най-често повишаване на нивата на протеин).
Следователно „мозъчната мъгла“ не е просто „феномен на ума или нещо психологическо“, тя има реални патофизиологични основи, смятат авторите на публикацията.
Има няколко други изследвания, които се опитват да обяснят естеството на ефекта на коронавируса върху мозъка. Засега заключенията им не могат да се считат за окончателни, което обаче не отменя значението им.
Например, изследване върху мишки, проведено от екип от Йейлския университет с професор Акико Ивазаки, демонстрира вредните ефекти на SARS-CoV-2 върху нервната система дори при лека инфекция.
По-специално загубата на миелин (вещество, участващо в предаването на нервните импулси) и олигодендроцити (клетки на ЦНС). Както отбелязват учените, подобни мозъчни увреждания и свързаните с тях когнитивни увреждания се развиват по време на терапия на рак (и се наричат „химически мозък“).
Подобно проучване беше проведено от холандски учени върху млади маймуни, оценявайки ефектите от лека инфекция SARS-CoV-2 върху мозъка. Те заключиха, че коронавирусната инфекция причинява Т-клетъчна инфилтрация в мозъчния паренхим и образуването на телца на Леви. Телцата на Леви са патологоанатомичен признак на невродегенеративна деменция, проявяваща се с клиниката на синдрома на Паркинсон и прогресивно когнитивно увреждане.
Е, абсолютно тъжно е, че огромен брой проучвания показват бързото стареене на мозъка при пост-COVID синдрома. Едно от тях показа, че коефициентът на интелигентност на оцелелите от Covid е намалял средно с цели 10 пункта през десетте месеца след инфекцията, спад, който е типичен за остаряването между 50 и 70 години.
Изводът се налага сам по себе си, че SARS-CoV-2 е отключващ механизъм за началото на бързата деградация на интелекта и когнитивните функции.
Както и да е, пандемията създава проблеми за цялото човечество, чиито решения ще трябва да се търсят в много близко бъдеще. Досега никой не знае как да предотврати въздействието на вируса върху интелекта и как да се справи с пагубните му последици./Zdrave.to
