Той рядко се изказва, но днес Сакскобурготски удари голямата брадва на българските управници!

„Губим време и средства, и какво ли не с толкова избори вече! В чужбина ни гледат: „Тези хора не могат ли да си оправят вътрешния двор?

Сравяват ни с някои нестабилни страни, толкова е грешно и жалко, и с последици“. Това каза в интервю пред Нова телевизия Симеон Сакскобурготски по повод политическата криза у нас.

Той сподели, че не усеща „много голяма доза идеология в тия работи“, а по-скоро е его – „моите хора, моята партия“, което определи като „много вредно“.

За изгонването на 70-те руски допломати от страната ни бившият премиер каза: „Считам, че калибърът е нечувана работа. Второ – ако останалите страни от НАТО бяха постъпили със същата пропорция и калибър, можем да кажем – „добре“. Но така ми се стори излишно провокативно, не казвам, че е , но сякаш е почти поръчково, под някакъв друг натиск, което е още по-грозно за нас, българите. А да не говорим спрямо Русия, която е дъжава и народ, с които имаме по-специална връзка. Тук трябва по-предпазливо да се действа! Това е империя с имперско мислене. Вярвам, че няма да се обидят – с имперско самочувствие. Ние тярбва да гледаме много по-перспективно. Колко години ще ни трябва сега да си върнем взаимните пазари, отношенията? Жалко е, защото има емоции и моменти на не свсем обективно и рационално разсъждаване“.

Сакскобурготски коментира и свалянето на ветото на Република Северна Македония за преговори за членството ѝ в ЕС: „Лично за мен важното е добруването на тези народи – Албания, Северна Македония и ние. Защото ние сме вече в ЕС. Те защо да се изключват от това благо или тази общност? Не бива на негативното да се спираме, а да погледнем как да излезем от тази ситуация без някой да каже:“Родоотстъпници“! Има нагласи в някои страни, които намекват, че България се опитва да изнудва, което е старшно грозно. Докато ролята за нас е да кажем: „братя“! Да ударим едно рамо, а след това вече – с нашия опит, който сме придобили! Дай боже да се намери формула – ето френското председателство, което се стараеше толкова“.