Така ли е? Средната работна заплата у нас е достигнала 2123 лева

Данните изнесе Социалното министерство. Средната работна заплата у нас е достигнала 2123 лева през четвъртото тримесечие
на миналата година.

Увеличението на годишна база е с 13%, сочат данни от информационния
бюлетин на Министерството на труда и социалната политика в областта на доходите
и жизненото равнище.

Най-висока е средната заплата в София – 2900 лева, което е с над 36% повече спрямо
средното възнаграждение за страната.

Най-голям ръст на годишна база е отчетен в областите Враца (11,4%) и Търговище
(9,9%). Най-малък е във Видин – 2%.

Според статистиката общият доход на домакинствата през четвъртото тримесечие
на 2023-та е 5684 лева и нараства с 14-15% спрямо четвъртото тримесечие на 2022
г.

Близо 2,6 млн. българи се осигуряват във фонд „Безработица“, като 151 500 души са регистрираните безработни на месец у нас през миналата година, като от тях едва 57 314 са имали право на обезщетение.

Всеки трети регистриран безработен е над 54 години, а най-малко са те сред най-младите – до 24 години и от 25 до 29 години – 5-6 процента. Това показват данни на НОИ за 2023 г.

Най-много са били регистрираните безработни с право на обезщетение през януари и декември миналата година – над 63 200 души, а най-малко през май – 52 566 човека.

Сред останалите без работа на борсата преобладават хората със средно образование – близо 40 000 човека или това са близо 70 на сто от всички безработни с право на обезщетение. Следват тези с основно образование – 6579 души или 11,5% от всички и тези с висше – 12 на сто.

През 2023 г., право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: (1) са регистрирани като безработни в Агенцията по заетостта; (2) не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; (3) не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по КСО или законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Хората, останали без работа, са взимали от бюрата по труда средно под минималната работна заплата на месец – 716 лева. Обезщетението на мъжете заради по-високите заплати, които получават, е било средно 794 лева, а на жените – 656 лева.

Данните сочат още, че масово безработните взимат до минималния размер на дневното обезщетение, който за миналата година е 18 лева. Такива пари са получавали близо 60 на сто от всички безработни. Всеки трети пък е взимал на ден от 18 до 25 лева, а 12 на сто – от 25 до 35 лева.

Хората получили максималната сума от 85,71 лева на ден са били едва 5218 човека или 9 на сто от всички безработни с право на обезщетение, като почти по равно са били мъжете и жените в тази категория. Изненадващо, но най-високи са сумите, които са получили безработните в Благоевград – 1082 лева и София – почти 950 лева.

Интересно е, че градове, които са на опашката по заплати, всъщност отчитат доста високи обезщетения за безработица като например Кърджали – 845 лева и Търговище – 982 лева.

Прави впечатление, че в Благоевград и Търговище са изплатени доста обезщетения по европейски регламенти, повече от тези в двумилионна София например. Става въпрос за хора, работили в чужбина, общо 4663-ма българи, като една трета са в Благоевград. Средната сума, която те са получили достига 1742 лева и за двата града.