Сякаш съм във филм на ужасите…

Дванадесет протеста в един ден. Всички политически престъпници вадят от пазвата си „своите хора“, за да ги покажат на жълтите павета като „народа“.

Николай Марков

Тъжна България – опустошена от престъпници с политически тоги. И техните производни.

Дванадесет протеста в един ден. Днешния. Всички политически престъпници вадят от пазвата си „своите хора“, за да ги покажат на жълтите павета като „народа“. Сякаш съм във филм на ужасите който няма начало и край, а толкова ми се иска да има поне край. „Народа прост, живота тежък, скучаен! Живот без маска и без грим – озъбено свирепо куче.“

Гледам сутринта по време на сутрешното си кафе инцидент с дете в една софийска детска градина. Паднало детето от дърво надолу с главата в пълно отсъствие на контрол. С външни и вътрешни разкъсвания, цялото в кръв, спряна в болница „Пирогов“. И какво виждам аз, според вас? Лицемерие, арогантност и посредственост в едно от страна на директорката на градината, медицинската сестра и „случайно“ присъстващи родители, които ги подкрепят. И в детската градина дори управляващите градината протестират в своя защита! Да, това е лицето на арогантността! Но какво виждам от другата страна – други родители на деца от същата градина, които нападат родителите на пострадалото дете. Удивително! Подмазвачите в родителски тоги подредени като аптекарски шишета в бран на очевидно безхаберие. Но ако утре техните деца станат жертви, сигурно реакцията им ще е точно обратната. Гнусота. Гнусни сте, господа „родители“ и децата ви ще станат същите! Като вас.

Същата тази гнусота, по същия начин поднесена се намира и на площада пред парламента!

Ами то след като в детската градина е същата работа, защо пък да не си спретнем един мач и на площада? Няма причина, освен една – вътрешният разпад на всеки от нас! Някои го признават, други не, но ние се разпадаме на елементарни частици. И вместо да осъзнаем, че правим фатална грешка, ние продължаваме да вървим към бездната, докато нашите убийци – депутати, министри, магистрати и прочее, ни се надсмиват и използват. Да, изполват нашите емоции, за да продължат да вършат своите престъпления от наше име.

Преди година ви казах моето решение – екология! Всичко друго е гонене на вятъра.