Сърчаджиева с първа изповед след смъртта на Ласкин: Дъщеря ни искаше да го изровя от гроба, за да го прегърне

Аз съм в нищото, на дъното съм. Объркана съм, не знам какво ми се случва и как да се измъкна. Чувствам се като малко дете, което го е страх от неизвестното – само, изгубено в гората.

Това заяви 40 дни след смъртта на артиста Иван Ласкин съпругата му Александра Сърчаджиева в интервю за Мон Дьо в „Събуди се“.  „Още съм в ступор, а изминаха 40 дни.

Изпитвам много емоции в себе си – искам да хвърля, да викам, да крещя, да изпотроша всичко – да ударя дъното чисто емоционално, всичко, което е в мен да излезе, за да мога да си поема въздух, но не мога. Не знам дали съм стегната, защото имам дете. То ще разчита вече единствено и само на мен“, каза тя.

„Моята представа за нещо – най-лошо между мен и Иван, е било ние просто да се разделим. Не съм си представяла живота по този начин и, че ще загубя най-любимия си човек за втори път. Не съм очаквала, че трябва да отговарям на въпросите на едно дете:

„Защо Господ прибира добрите хора?“, „Сега кой ще ни пази?“, „Сега, ако и ти умреш, кой ще остане с мен?“. Уморих се да съм силна“, призна Сърчаджиева.

„Много искам да благодаря, че хората ми помогнаха и продължават да ми помагат по всякакъв начин, дори и финансово. Много хора се мъчат да ме измъкнат от ситуацията, в която се намирам. Аз ударих дъното по всякакъв начин – психически, физически, емоционално финансово, всякак“, добави тя.

„Животът ми днес е тъга, той е спрял, не го живея. Питам се какво съм била в предишен живот, изрод ли съм била, че сега да трябва да минавам през цялата тая болка. Майната му на моята болка, нещо трябва да изкупя, а детето ми? То заслужава ли го?“, запита актрисата. „Времето не лекува. Човек просто се научава да живее с тази болка.

Колкото повече време минава, толкова повече започва да ти липсва този човек. Не мога да ти опиша болката – душата ти се разкъсва, крещиш, не знаеш накъде и всичко е страшно около теб“, сподели Алекс.  „София приема много трудно всичко това. Те имат много силна връзка.

Не знаех как да подходя в началото. Обадих се на психолог, за да питам дали да й кажа, кога и как. Посъветваха ме да го направя веднага. Когато й го съобщих, тя се обърна срещу мен и ми каза, че съм най-гадната майка на света.

След което ми каза, че трябвало да й го кажа, като стане на 10 години. Явно в нейното съзнание тогава ще е достатъчно голяма.

Питах я какво да й казвам две години за баща й? Че е на лов, на турне? Първо не искаше да е при мен, но после се вкопчи в мен. Беше ми сърдита, защо не е била на погребението, после ме помоли да я заведа на гробища. Това беше най-ужасната гледка, която съм виждала в живота си – малко дете, с букет цветя на пресен гроб.

Тогава тя ме пита „Той тук ли е“, отвърнах й, че да и тя ме пита „Можеш ли да го изровиш, за да го прегърна““, спомни си Сърчаджиева.

„Аз се покрих, имам нужда от време, за да се спася. На цялата ми трагедия трябваше да обяснявам какво е жълта преса и какви глупости пишат. Замълчете малко! Дайте шанс на човек да поеме глътка въздух и леко да издрапа“, каза Сърчаджиева.