Сменят лева в евро без банка на тези места в България, обяви Асен Василев

Пиксабей

В малките населени места, където няма достъп до банки, превалутирането ще се прави чрез пощенски клонове.

Финансовият министър Асен Василев потвърди пред директора на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева, че датата за приемане на еврото ще бъде 1 януари 2025.

„Позитивният разговор най-накрая започна, вместо да се чудим дали трябва и не трябва. Последните месеци със стъпките, които бяха предприети с приемане на Закона за БНБ, вървим в подготовката си. Надявам се скоро да бъде приет и Законът за еврото. Все още има доста тревоги в част у гражданите. Това означава, че всичко, което се прави като наредби и указания към малкия и средния бизнес и към по-възрастните хора, има нужда от повече разяснения. Иначе – надявам се, че по отношение на формалните критерии, оттук нататък държавата ни трябва да се справи“, каза председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова, предаде „България он ер“.

По думите ѝ е важно какви ще бъдат следващите стъпки на правителството оттук нататък.

„Подкрепям това, че работата през последните 8-9 месеца се активизира. По отношение на инфлацията – в следващите няколко месеца ще видим съществено коригиранена нива от около 3,5%. Едва ли към края на годината ще постигнем средногодишна инфлация такава, каквато е в критериите от Маастрихт. Оперативните мерки вървят много добре, поздравления за всички институции, които го правят и БНБ, и регулаторите. Имаше политически блокаж в това да се направят редица промени, които бяха необходими. Това нещо премина“, коментира икономистът Преслава Райков в ефира на Bulgaria ON AIR.

Той е на мнение, че трябва ясно да заявим политическите си стъпки за приемането ни в Шенген.

„Винаги сме настоявали – и бизнес, и синдикати, да имаме достатъчно дълъг период за обозначаване на цените в двете валути, защото това не само ще подготви хората, но и това ще бъде един от механизмите, които ще проследяват дали има търговци, които са недобронамерени. Ще има и яснота къде ще могат да се подават сигнали, както и да има достатъчно прозрачност за това как се образува този сигнал. Това ще създаде доверие в хората“, поясни Русинова.

В малките населени места, където няма достъп до банки, превалутирането ще се прави чрез пощенски клонове.

„По селата възрастните хора ще се опасяват да си обменят парите. Трябва да има и яснота по отношение на това как ще се променят кредити, банкови сметки, както и всичко останало. Това е един преходен процес, който в някои от секторите той ще се случва. Голяма част от фирмите боряват с евро. Основното притеснение на хората е, ако има спекулативен процес и ако има неяснота около стъпките. Заради това ние настояване не само да се направи разяснителна кампания, но и конкретно да има добри обяснения на различните нормативни уредби“, подчерта тя.

Райков смята, че притеснението у хората се поражда заради нелоялните търговци и субекти, които искат да направят краткосрочна печалба в даден период: „Там идва ролята на институциите, които следят това нещо да не се случва. Не мисля, че ще има съществени повишения на цени на определени стоки, които да бъдат шокови и да бъдат непоносими за широката общественост. Ще има транзитен период, в който възприемането на цената в евро и възнаграждението в евро, ще поражда доста питания, въпроси и неясноти, но много бързо той ще премине и икономиката ще се стабилизира“.

По думите му закръглянето на цените е резонно в рамките на от цент до 10 цента.

„Не трябва да имаме никакви притеснения – нито по отношение на осигурителната система, нито по отношение на пенсионната система. Ние от години се стремим доходите да се наваксат и да станат средноевропейски. Евроскептицизмът и антиевропейското говорене все повече ще набира сили, тук е мястото да даваме примери със страни като Хърватска и някои от страните, които са били във валутен борд, но вече са част от Еврозоната. Ние сме част от европейското семейство, част от ЕС, но не сме приели еврото“, категорична е Зорница Русинова.

Икономистът подчерта, че бизнесът трябва да бъде стимулиран и да не му пречим.

„Политиката на държавата не трябва да бъде насочена към това, от което много хора се притесняват – че ние ще задлъжнеем, както се случи с Гърция. Политиката трябва да е свързана с умното управление на държавните финанси и бюджет, които се насочват към секторите, които трябва да бъдат оптимизирани. Трябва да спрем с политиките на неразумно харчене, които се случваха през последните години“, добави Преслав Райков.