Сеизмологът проф. Павлов разкри цялата истина за сградите у нас: При трус 7 по Рихтер те ще…

Има презастрояване и урбанистични проблеми в някои градове в Турция. Това обясни пред БНР проф. Петър Павлов, който е ръководител на Националния център по сеизмично инженерство. 

„Разстоянието между някои сгради е доста близко. Забелязва се, че има такива, които са рухнали, но има и други, които не са с компрометирани елементи. Някои са строени по старите норми.

След 2000 -та година, когато имаше земетресение в Измит, при което загинаха 17 000 човека, нещата се подобриха. Турската държава предприе мерки относно контрола по проектирането, изпълнението и екплоатацията на сградите.

България има сеизмична карта и колкото по-застрашени са местата, толкова по-големи са изискванията при проектиране„, обясни проф. Павлов.

„Сеизмично най-опасните райони у нас са Кресненското дефиле, района между Търговище и Провадия, както и Чирпанска низина. Изискването при проектиране е да могат да издържат на земетресение като вчерашното в Турция. За останалите райони е малко по-ниско“, уточни той.

„Сградите в София са проектирани, за да издържат на земетресение с магнитуд до 7.3“, обясни проф. Павлов.

„Максималното, което се очаква, че би могло да има в София е около 7. България има изградена система за контрол над проектирането, строителството и експлоатацията на сградите“, посочи още той.

„Проектирането се извършва от проектанти, които спазват съответните норми. Те трябва да притежават правоспособност, която се добива след три години проектантски стаж. Има технически контрол от инженери. След това идва надзорна фирма.

Следи се дали този проект се изпълнява качествено. Осъществява се връзка между проектантски процес и изпълнение.

Преустройствените дейности също се одобряват„, посочи той.

„Въпросът е дали всичко се спазва, както при проектирането на нови сгради, така и при преустройства“, уточни професорът.

„След земетресението във Вранча от 1977 година, когато имаше над 100 жертви, българските власти повишиха малко нормите за сеизмично проектиране“, каза проф. Павлов.

„В България се работи от много години. Успяхме със средства от Националната пътна карта да направим предпроектни проучвания. Има инвестиционен проект, който е готов. Качен е на страницата на МС. Заложен е в пътната карта. Оборудването за експериментални изследвания обаче е доста скъпо“, каза сеизмологът.

Той посочи, че в случай на голямо земетресение първо се намесват спасителите, веднага след това са медицинските кадри.

„До една седмица след това са необходими инженери, които да направят оценка“.