Свържете се с нас

Made in BG

Седемте чудеса на социализма

Ето ги седемте чудеса на социализма, когато българите живееха сити и щастливи, работеха колкото да регистрират присъствие, а държавата се развиваше много добре.

1. Всички имаха работни места.

Тогава за всеки имаше работа. Излизаш от университета висшист и веднага ти се намира работа по специалността. За целта си имаше и разпределение на кадрите из провинцията. Все пак по онова време бяхме първи в Европа по висшисти, като 30% от населението бяха такива. Такова нещо като безработица или интервюта за работа нямаше. За всеки имаше работно място и мотото беше „Трудът краси човека“.

2. Въпреки че всички имаха работни места, никой не работеше.

Най-хубавата черта на социализма беше липсата на експлоатация. Всеки имаше работа, която най-много му отнемаше осем часа на ден. От никого не се изискваше да полага кой знае какви усилия, а камо ли извънреден труд, че дори и в почивни дни, за да закърпи семейния бюджет. Просто отиваш и работиш, колкото да не е без хич, а производителността беше като тази в повечето западноевропейски страни.

3. Въпреки че никой не работеше, планът се изпълняваше 100%.

Това е едно от големите чудеса на социализма. Всеки се скатаваше и уж не работеше кой знае колко, но направеният план се изпълняваше 100%. Имаше голяма организация и качествен контрол, въпреки че никой не си даваше много зор. Е, героите на социалистическия труд, които преизпълняваха плана, си бяха изключения.

4. Въпреки че планът се изпълняваше 100%, в магазините нямаше нищо.

В магазините имаше от всеки вид колбас или млечен продукт само по една марка, но пък те бяха качествени. Сиренето беше сирене, саламът беше салам от месо и млякото беше мляко. Стандартът на качеството на храните ни беше по-висок от този на Западна Европа. Нямахме изобилие от марки на пазара, но малкото, които имахме, бяха стойностни.

5. Въпреки че в магазините нямаше нищо, всички имаха всичко.

Българите по онова време бяха сити. Във всеки дом хладилниците бяха пълни с качествени продукти, а всеки панелен апартамент беше обзаведен, макар и еднотипно – всички кухни, бани, хол със секции и китеници бяха извадени като по калъп. В тези времена гладен българин нямаше, храната и облеклото бяха еднотипни и без разнообразие, но бяха качествени, евтини и в голямо изобилие. С по-дефицитните стоки се снабдявахме с връзки.

6. Въпреки че всички имаха всичко, всички крадяха от държавата.

Българите тогава имаха почти всичко, но и крадяха от държавата, каквото можеха да скатаят. Това се случваше по текезесета, предприятия, в сферата на търговията и пр.

7. Въпреки че всички крадяха, имаше за всички.

Най-голямото чудо на социализма беше, че всички крадяха от държавата, а тя се развиваше все по-добре и всички бяха спокойни и щастливи.

П. Тасков

---

Made in BG

Каква заплата в евро ще взимаме, ако сега получаваме 1000 лева

Какво ще се случи със заплатите ни и с цените в търговската мрежа? Това е основният въпрос, който българите си задават, когато стане въпрос за въвеждане на еврото у нас догодина.

От 27 държави в Европейския съюз, 20 са в еврозоната. Никоя страна обаче не е приемала общата валута с минимална заплата по-ниска от 500 евро, какъвто е случаят в България към момента. Според икономисти обаче няма риск заплатите на хората да бъдат намалени, защото те ще бъдат пресметнати според фиксирания сега курс на еврото.

В такъв случай, ако заплатата е 1000 лв, тя ще е равностойна на 512.82 евро.

Във фирмите у нас малко се говори за преизчисленията на заплатите и как ще бъдат променени те догодина.

„Не се обсъждат тези работи. Като му дойде времето и часът, тогава вече ще се разбере всичко за какво става въпрос“, коментира пред БНТ Здравко Кирилов.

Това води до много неясноти и въпроси.

„Как би била изравнена или както говорят „едно евро – един лев“, ама то всъщност не е така. То едно евро е два лева. Стандартът в България е твърде нисък за приемане на евро“, казва Николай Митов.

Икономистите обясняват – заплатите на служителите ще бъдат преизчислени по фиксирания във валутен борд курс на лева към еврото или 1.95 лева за 1 евро. Няма никакъв риск служителите да бъдат подведени и заплатите да паднат при превалутирането.

„Това не е възможно, защото те са резултат на облигационни взаимоотношения. Всеки, който е сключил трудов договор знае, че това е договор и той не може да бъде нарушен от едната страна. Няма повод за безпокойство“, поясни Доц. Елена Ставрова, икономист.

Но ако при заплатите всичко е фиксирано, то при преизчисляването на цените в търговските мрежи нещата не стоят точно така.

„В този случай бизнесът взима решения, бизнесът търси начини да ограничи рисковете и там закръгляването ще бъде направено негарантирано със закон. Разбира се, държавата би могла да се поучи от опита на тези, които вече го направиха, като Хърватия например, и да задължи за един не едномесечен, а едногодишен период бизнесът да поставя цените на продаваните стоки на рафтовете в двете изражения – левово и еврово“, каза доц. Елена Ставрова.

Димитър Бакалов дава пример с цените в пекарната му в Благоевград.

„Може да има малък проблем, но той ще е за нас. Защото де факто една баница, която при мен е 2,10 лева, аз трябва да я направя 1 евро и 1 евроцент, а този евроцент до два лева много трудно ще се връщат 99 евроцента. Може би там ще се получи разминаване, може би някъде ще има малко повече, но това са единични случаи“, каза той.

Правилата и контролът ще зависят от държавата.

---

Made in BG

Чудо! Мощен бизнесмен от Израел строи малък град край Варна

Бизнесмен от Израел влиза във Варненско и ще строи малко градче с еднофамилни къщи.

Комплекс от десетки еднофамилни жилищни сгради предстои да бъдат изградени в с. Бенковски, Община Аврен, Област Варна. Инвестиционното предложение е на компания на гражданин на Израел и е входирано в РИОСВ-Варна, видя Economic.bg.

Компанията, която иска да изгради комплекса, е регистрирана през 2010 г. във Варна. Едноличен собственик на капитала и управител на компанията е Шай Гениш от Израел, според Търговския регистър.

Уведомлението за инвестиционно предложение подлежи на обществено обсъждане в срок от 14 дни, считано от 9 април 2024 г., става ясно от информация на сайта на Регионалната инспекция по околна среда и водите – Варна.

Предстои да бъде направена и екологична оценка на инвестиционния проект.

Бъдещият комплекс ще бъде с размер 19000 кв. м, а селото, където ще бъде изграден комплекса, се намира на около 3 км от главния път Бургас – Варна.

Шай Гениш участва в управлението на още няколко фирми, занимаващи се с недвижими имоти. Той е бил съдружник във варненска компания, която е учредена през 2011 г. и се занимава с покупка, строеж и обзавеждане на недвижими имоти. През 2014 г. обаче Гениш е заличен като съдружник и управител и компанията се поема от Йосеф Бахар, който става едноличен собственик на дружеството.

Шай Гениш участва като съдружник с дял от 1200 лв. и в друга фирма която също се занимава с покупка, строеж и обзавеждане на недвижими имоти.

---

Made in BG

Български обущар, с пари от занаята си, купи 8 апаратамента в две държави

„Ако пак се родя, пак ще стана обущар. С честен труд, с този занаят успях да си купя общо осем жилища-в Кърджали, Момчилград и Истанбул“.

Историята на 73-годишния Сюлейман Сюлейман, споделена за 24rodopi.com. Най-възрастният действащ обущар в Източните Родопи.

Малкото му ателие се намира в центъра на Кърджали.

Роден в село Черна скала, занаятът е научил от майсторска бригада от Хасково. В нея били двама арменци, двама-трима турци и един българин.

После самият той станал бригадир в обувния цех в Момчилград. Ръководил 18 души.

„Общо във фабриката тогава работеха 200-300 човека. Но само нашата група правехме обувките, по 150 чифта на месец. Работихме на норма.

Получавах по 1200 лева на месец, останалите, според разряда и свършената работа, между 500 и 800 лева. Никога не съм обиждал и не съм се карал на работниците“, споделя пред екипа ни Сюлейман.

Обучил е и други. Майстори, които в момента работят в Момчилград, други в Измир, Бурса, Истанбул.

73-годишният мъж прави обувки от 30 вида кожи. Както и „специални“, както ги нарича, за известни музиканти, един от които Иво Папазов-Ибряма.

Още пази дипломата си за обущар, придобита в Димитровград. И ако се роди още веднъж, отново ще прави обувки…

Големият майстор от малкото ателие.

---

Trending

This site is protected by wp-copyrightpro.com