Рухнаха опорките на корумпираната кметица Иванчева, че „системата я убива“

Сълзите, обвиненията, хулите, дори закриването на цялото спецправосъдие не стигнаха да се замаже истината

6 години затвор за бившата кметица на столичния квартал „Младост“ Десислава Иванчева, 5 години за заместничката й Биляна Петрова и 4 години за помагача им – Петко Дюлгеров. Това е последната дума  на Върховния касационен съд (ВКС) по едно от най-скандалните дела за корупция у нас.

Решението на върховните съдии освен че е окончателно, води до някои важни изводи и за обществото, и за съдебната система в раздираната от вражди България. Първият извод е важен житейски урок и ясен отговор на наглостта и арогантността, с която понякога се сблъскваме в съдебната зала. Решението на ВКС показа, че поведение от типа „многострадална Геновева“, каквото цели 4 години демонстрираха Иванчева и Петрова, не върши работа, не може да замаже стореното и да измъкне някого от правосъдието, ако то си е свършило работата и е действало професионално и безпристрастно.

От деня на ареста им бившата кметица и заместничката й заплакаха в един глас, че са жертва на сценарий, че „системата ги убива“, че ги репресират, че им нарушават правата, че видите ли делото е „поръчка“, защото Иванчева тръгнала да се бори срещу имотната мафия и презастрояването на „Младост“ .

Малцина бяха онези, които знаеха за новоизлюпената чиновничка, сменила фризьорския салон с кабинет в общината. Тя и съучастниците й със сигурност щяха да останат безизвестни, ако не се бяха полакомили за едни 250 000 евро от жертвата на изнудване –  строителният предприемач Александър Ваклин. Е, получили са едва 70 000+ евро, при това белязани, и заради това сега ще лежат в затвора. И ще научат по трудния начин един от пропуснатите уроци в училище, че всяко действие има равно по степента си противодействие.

Вторият важен извод от сагата „Иванчева-Петрова-Дюлгеров“ е, че истински политически елит в тази държава няма. Твърде нерадостен извод, който следва от това, че въпросното дело, разследвано и доведено до финал от страна на специализираната прокуратура като  по учебник, бе една от причините политиците да закрият набързо и с лека ръка специализираните органи. Фактът, че бе разкрита корупционната схемата в особено големи размери, години наред бе ту неглижиран, ту отричан.  И ако у нас имаше истински  политици с капка разум и държавническо мислене, то те не само че не биха посегнали на единствения работещ инструмент за борба с корупцията в България, но напротив – биха били дейни партньори и на прокуратурата, и на съда в усилията им да отлепят страната от челните места в Европа по ненаказуемост на корумпирани властимащи.

Трето – вече трябва да е пределно ясно, а и ВКС ясно го казва в мотивите си към присъдата срещу Иванчева, Петрова и Дюлгеров – измислиците, интерпретациите, изфабрикуваните протести от приятели по чашка на бившата кметица, както и опитите за докарване на сензации с транспаранти и графити с имената на Иванчева и Петрова из София, нямат и не могат да имат никакво отношение към законоустановените процедури, по които съдебната власт по Конституция е задължена да работи. Без значение са сълзите за липса на сешоар и тоалетна хартия в килиите. ВКС разби на пух и прах версиите на подсъдимите, които търсеха всякакви начини от обвиняеми да се изкарат герои – жертви на репресии. Няма нищо вярно в твърденията на Иванчева и Петрова, че съдиите от първите две инстанции – Специализирания наказателен и Апелативния специализиран наказателен съд, са зависими. Не е вярно, че срещу тях за прилагани незаконни СРС-та, че са извършвани процесуални нарушения и някой е „фабрикувал доказателства“. ВКС е категоричен –  доказателствата са събрани по закон и правото на защита на никой от тримата не е нарушено. Най-накрая: лъжа е, че Иванчева, Петрова и Дюлгеров не са направили нищо, а бизнесменът Ваклин сам ги бил провокирал към подкуп. Всичко това е обосновано в десетки страници с мотиви на Върховния касационен съд, които политиците, а и всички заинтересовани гражданин, могат да прочетат, ако поискат.

Когато главният прокурор Гешев каза публично, че целият маскарад около това дело – медийните атаки срещу магистрати, кресливият рев на  корумпираните дами и поддръжниците им срещу системата, е само прах в очите и опит да се избегне правосъдие, срещу него се изсипаха куп хули. Сега – когато килиите ще се затворят след Иванчева, Петрова и Дюлгеров, едва ли някой ще признае, че главният прокурор е бил прав. Уроците от развитието на целия този процес тепърва ще стават все по-видими, един по един, час по час. Важно е да ги научим и най-вече да ги проумеем, за да не  повтаряме грешките си и да се развиваме като общество.

Да, Иванчева е корумпирана. Каза го ВКС, въпреки всичко!