Родител към гурбетчия: Ще те обеся, ако се върнеш в Родопите

„Аз завърших гимназия в Родопите“, изрича един „пораснал“ човек от региона. Всички партии повтарят как ще върнат младите хора в страната. Но и идея си нямат как да сторят това, съобщава Родопи Voice. 

„150 човека завършихме гимназията. В момента в града сме около десетина. От същия този випуск. И не може да се съберем. Всички са пръснати по цял свят“, разказва един 41-годишен човек от областен родопски град.

„Призрачни“ блокове, празни апартаменти, тук-таме светещи прозорци. 85 на сто от жилищата в нови кооперации в Родопите са на гурбетчии, които обаче са зад граница. Въпреки инвестицията в нов дом.

В блока са 25 апартамента. Всички са закупени, но реално собствениците, които са в града, са 3-4. Всички останали са в чужбина. Ситуацията в новопостроена жилищна кооперация в центъра на Кърджали. Съдбата на десетките вдигнати сгради в областния град.

Строителните предприемачи разчитат главно на гурбетчии при сделките с имоти. Апартаменти се продават още на „зелено“, а търсенето предопредели и челното място на съседния Кърджали по строителство.

85% от родителите… в Източните Родопи смятат, че след завършване на училище децата им ще започнат работа или ще заминат зад граница в търсене на по-високи доходи.

Това сочи анализ след анкета, обхванала няколко групи от населението на областния град – българи, турци и роми. В анкетирането участвали и над 80 ученика, предимно от ромската общност, родители, работници и работодатели.

„Ще го обеся, ако се върне“, зарича се родител.

Заричал се, е по-правилното. Защото децата му са зад граница. Устроили живота си. Нямат никакво намерение да се върнат. За това обвинява себе си. Не може да види внуци. Те живеят там, той тук. „Казах, че ще ги обеся, ако се върнат.

Всичко бе заради състоянието на тази държава. Липсват ми, роня сълзи, но се моля да са добре“, изрича. Те си знаят. У дома ги чака „бесило“. Защо?

Така избра родителят. Така им „наклони везните“ и те станаха… „чужденци“. Срам ги е. Да се приберат. Срам ги е от това, което ще видят. Срам ги е от… окаяната Родина.. Дори да им е болно, няма да го покажат. Поне са научили „западната технология“-винаги да се усмихват. Пък каквото и да е дереджето…

„Тук е селяния“

Така изричат смело новите „западняци“.

„Беше страшно, когато отидохме. Роби, никой не ни уважаваше. Никой не ни смяташе за хора. След толкова години положението е същото. Смятат хората от Изтока за „втора ръка“.

Ние обаче преборихме, успяхме. Спечелихме уважението.

Но отношението към нашенци остана. Тези тук смятат, че хората от Изтока са…“ Няма смисъл да завършваме изречението. То е гадно. Отворените граници са важни…